Уикипедия

Челябинска област

Челябинска област (на рус. Челябинская область) е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Уралския федерален окръг[1]. Площ 88 529 km2 (36-о място по големина в Руската Федерация, 0,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 493 036 души (10-о място в Руската Федерация, 2,38% от нейното население). Административен център град Челябинск. Разстояние от Москва до Челябинск 1919 km.

Челябинска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Челябинска област на картата на РусияЧелябинска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърЧелябинск
Площ88 529 km²
Население3 493 036 души (2018)
39,5 души/km²
Адм. центърЧелябинск
Федерален окръгУралски федерален окръг
ГубернаторМихаил Юревич
Часова зонаUTC +5
МПС код74, 174
Официален сайтwww.pravmin74.ru
Челябинска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Първите руски селища на територията на днешната територия на Челябинска област възникват през ХVІІІ в. През 1734 г. е изградена Верхнеяицката погранична крепост, а селището до нея по-късно е преименувано на Верхнеуралск, което през 1781 г. е утвърдено за град Верхнеуралск. През 1736 г. на мястото на башкирското село Челяби е изградена погранична крепост, която се разраства в голямо селище и е признато за град Челябинск през 1787 г. През 1743 г. е основана Троицката погранична крепост, а възникналия край нея населен пункт е преобразуван в град Троицк през 1784 г. През 1754 г. е основано селището Косатур в близост до желязо- и медодобивните фабрики, което по-късно е преименувано на Златоустовски (от 1865 г. град Златоуст). Всички останали 26 града в областта са признати за такива през ХХ в. Челябинска област е образувана на 17 януари 1934 г. след разделянето на бившата Уралска област на три части: Челябинска, Свердловска и Об-Иртишка област.

Географска характеристика

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Челябинска област се намира в западната част на Азиатска Русия, а част от нейните територии на запад – в Европейската част на Русия. На юг граничи с Оренбургска област, на запад – с Република Башкортостан, на север – със Свердловска област, на изток – с Курганска област и на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 88 529 km2 (36-о място по големина в Руската Федерация, 0,52% от нейната площ).[2]

Релеф

редактиране

Областта е разположена основно по източните склонове на планината Южен Урал и територията на изток от нея – Зауралския пенеплен. На северозапад на нейна територия попадат част от планинските хребети на Южен Урал с максимална височина връх Нургуш 1406 m. По характера на релефа територията на областта може да се раздели на 2 части: западна с верижно-хълмист релеф (средна височина 300 – 500 m) и източна равнинна част с многочислени понижения, полегати гърбици (с височина до 20 m) и междугърбични понижения. Централната част е хълмиста с височина до 100 – 200 m).[2]

Климат

редактиране

Климатът е континентален. Зимата е студена и продължителна със средна януарска температура от -15 °C на северозапад, до -17 °C на югоизток. Лятото е топло, на югоизток горещо. Средна юлска температура от 16 °C на северозапад до 18 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 600 mm в планинските части до 350 mm в равнинните, с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 130 денонощия на северозапад до 150 денонощия на югоизток.[2]

Води

редактиране

По територията на Челябинска област протичат 3602 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина ок 17 900 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Об (62,2%), на река Волга (19,3%) и на река Урал (18,5%). Към водосборния басейн на река Об принадлежат реките Уй и Аят (леви притоци на Тобол) и Миас (десен приток на Исет, ляв приток на Тобол). Към водосборния басейн на река Волга принадлежат реките Чусовая (ляв приток на Кама), Уфа и Сим (десни притоци на Белая, ляв приток на Кама) и Ай (ляв приток на Уфа. През югозападната част на областта протича част от горното течение на река Урал на протежение от около 270 km. Речната мрежа е неравномерно разпределена по територията на Челябинска област, като през нея протичат предимно горните течения на реките, където те са все още маловодни. Над половината от реките (55,1%) протичат през западната планинска част на областта и принадлежат основно към Волжкия водосборен басейн. Те са предимно планински реки с бързо течение, каменисто дъно и текат в тесни долини със стръмни склонове. На изток, реките принадлежащи към Обския водосборен басейн водят началото си от източните склонове на Южен Урал и в горните си течения са типични планински реки, а в долните стават спокойни равнинни реки. В уралския водосборен басейн десните притоци на река Урал са с планински характер, а левите – с равнинен характер. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното, а за планинските реки – снежно и дъждовно. Речният им режим се характеризира с ясно изразено високо пролетно пълноводие, започващо през първата декада на април и продължително маловодие през останалата част от годината. В планинските райони пълноводието преминава през два пика: първия – през втората декада на април, втория – в първата декада на май, и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове. В Зауралието маловодието е дълго и устойчиво и много от по-малките реки пресъхват. Реките в Челябинска област замръзват основно в началото на ноември, а се размразяват през април.[3]

В Челябинска област има над 3,2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил. km2, като над половината от тях около 1,7 хил. са с площ по-голяма от 10 дка. Основният вид езера в областта са тектонските и крайречните (старици), но се срещат и суфозионни, карстови и други. Езерата с тектонски произход са разположени в предпланините на Южен Урал (по-дълбоки), а също и в лесостепната зона на Зауралието (ерозионно-тектонски, по-плитки). Крайречните езера са разпространени предимно по заливните тераси на големите реки. Най-големите езера в Челябинска област са Уелги, Увилди, Иртяш, Тургояк, Болшие Касли, Чебаркул и др. Най-големите изкуствени водоеми са Долгобродското и Нязепетровското водохранилища на река Уфа, Аргизинското и Шершньовското водохранилища на река Миас и Верхнеуралското водохранилище на река Урал. Блатата и заблатените земи заемат 1927 km2, 2,18% от територията на областта.[3]

Почви, растителност, животински свят

редактиране

В областта преобладават обикновените и излужените черноземни почви, но се срещат и сиви горски, планинско-горски сиви и ливадно-черноземни почви. Около 1/4 от територията ѝ е заета от гори, като запасите от дървесина се изчисляват на около 185 млн.m3. На север растителността е представена от осико-брезови и борови гори, централните части са заети от лесостепи, а на юг – от тревно-злакови степи. В планините има смърчово-елови гори с примес от бор, лиственица, липа и дъб. Животинския свет се състои предимно от горски и степни форми – лос, лисица, вълк, заек, белка и други и множество горски и водолюбиви птици.[2]

Население

редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Челябинска област наброява 3 493 036 души (10-о място в Руската Федерация, 2,38% от нейното население). Плътност 39,46 души/km2. Градско население 82,7%. При преброяването на населението на Руската федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 829 899 (83,8%), татари 180 913 (5,36%), башкири 162 513 (4,81%), украинци 50 081 (1,48%), казахи 35 297 (1,05%), немци 18 687 (0,66%), беларуси 13 035 (0,39%), мордовци 12 147 (0,36%).

Административно-териториално деление

редактиране
 
Административно-териториално деление на Челябинска област

В административно-териториално отношение Челябинска област се дели на 16 областни градски окръга, 27 муниципални района, 30 града, в т.ч. 15 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Челябинска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Челябинск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Верхни Уфалей 31 769 гр. Верхни Уфалей 27 879 142
ІІ. Златоуст 170 127 гр. Златоуст 167 978 160
ІІІ. Карабаш 11 385 гр. Карабаш 11 178 96
ІV. Копейск 149 735 гр. Копейск 147 573 20
V. Кищим 40 150 гр. Кищим 37 480 90
VІ. Магнитогорск 392 418 241 гр. Магнитогорск 418 241 460
VІІ. Миас 167 481 гр. Миас 151 856 96
VІІІ. Озьорск 89 731 гр. Озьорск 79 265 108
ІХ.Снежинск 51 113 гр. Снежинск 50 759 127
Х.Трьохгорни 162 32 555 гр. Трьохгорни 32 555 300
ХІ. Троицк 129 75 231 гр. Троицк 75 231 121
ХІІ. Уст Катав 25 583 гр. Уст Катав 22 536 300
ХІІІ. Чебаркул 71 39 614 гр. Чебаркул 39 914 78
ХІV. Челябинск 530 1 198 858 гр. Челябинск 1 198 858
ХV. Южноуралск 111 37 952 гр. Южноуралск 37 801 88
ХVІ. Локомотивни 10 8518 сгт Локомотивни 8518 265
Муниципални райони
1. Агаповски 2604 33 319 с. Агаповка 6561 436
2. Аргаяшки 2683 41 150 с. Аргаяш 10 293 56
3. Ашински 2792 59 828 гр. Аша 29 946 377 гр. Миняр, гр. Сим, Кропачово
4. Бредински 5068 25 670 пос. Бреди 9468 338
5. Варненски 3853 25 285 с. Варна 9869 217
6. Верхнеуралски 3465 34 533 гр. Верхнеуралск 9312 460 Межозьорни
7. Еманжелински 113 50 360 гр. Еманжелинск 29 077 51 Зауралски, Красногорски
8. Еткулски 2525 30 554 с. Еткул 6740 45
9. Карталински 4726 46 940 гр. Картали 28 577 260
10. Каслински 2787 32 472 гр. Касли 16 263 138 Вишневогорск
11. Катав Ивановски 3415 30 282 гр. Катав Ивановск 16 088 321 гр. Юрюзан
12. Кизилски 4413 22 908 с. Кизилское 6651 528
13. Коркински 103 60 059 гр. Коркино 34 967 42 Первомайски, Роза
14. Красноармейски 3842 42 494 с. Миаское 9755 37
15. Кунашакски 3142 29 507 с. Кунашак 6296 74
16. Кусински 1513 27 228 гр. Куса 17 368 244 Магнитка
17. Нагайбакски 3019 18 784 с. Фершампенуаз 4368 400 Южни
18. Нязепетровски 3459 16 680 гр. Нязепетровск 11 752 339
19. Октябърски 4356 19 788 с. Октябърское 6780 221
20. Пластовски 1752 25 830 гр. Пласт 17 648 127
21. Саткински 2397 80 912 гр. Сатка 42 214 236 гр. Бакал, Бердяуш, Межевой, Сулея
22. Сосновски 2071 70 148 с. Долгодеревенское 7700 24
23. Троицки 3959 25 736 гр. Троицк 121
24. Увелски 2330 31 733 пос. Увелски 10 500 82
25. Уйски 2637 23 427 с. Уйское 7352 186
26. Чебаркулски 2879 29 753 гр. Чебаркул 78
27. Чесменски 2663 18 800 с. Чесма 6334 219

Селско стопанство

редактиране

Отглеждат пшеница; бобови, фуражни и технически култури, отглеждат картофи и зеленчуци. В района има животновъдство: отглеждат се говеда, свине, овце, кози и птици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3086 [4] 2694,3[5] 2431,8 1994,7[5] 1844,0[6] 2074,4 1834,9[6]
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление челябинской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Челябинска област (Челябинская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 34. Хвойка Викентий Вячеславович – Шервинский, Василий Дмитриевич [Хвойка – Шервинский]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-372-9. с. 799. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Челябинска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Челябинска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Челябинска_област&oldid=11997637“.