Василий Василиевич Циблиев е руски космонавт, генерал-лейтенант, началник на Руския държавен научноизследователски изпитателен Център за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин“.

Василий Циблиев
Руски космонавт
Информация
Роден20 февруари 1954 г. (70 г.)
с. Ореховка, Крим, СССР, (дн. Украйна)
Националноструснак
Друга професиябординженер
Сегашна професиялетец-изпитател
Званиегенерал-лейтенант от ВВС на Русия
Престой в космоса381 денонощия 15 часа 53 мин 3 сек
СелекцияГрупа ЦПК-8/ВВС-8 (1987)
МисииСоюз ТМ-17, Мир, Союз ТМ-25
Емблема на мисията
Пенсиониране19 юни 1998
Василий Циблиев в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 20 февруари 1954 в село Ореховка, Крим, Украйна. През 1971 г. завършва средно училище и постъпва в Харковското висше военно-авиационно училище за летци. Завършва го през декември 1975 г.

Военна служба

редактиране

Службата си като летец Циблиев започва в 296-и изтребителен полк в групата съветски войски в Германия. Там той през август 1976 г. получава квалификация „Военен летец 3-ти клас“. През ноември същата година Циблиев е прехвърлен в 85-и Гвардейски изтребителен авиационен полк, където през август 1977 г. получава квалификация „Военен летец 2-ри клас“, а през май 1979 г. – „Военен летец 1-ви клас“. Скоро след това Циблиев става командир на звено.

През ноември 1980 г. Василий Циблиев се завръща в СССР и продължава службата си като командир на звено в 161-ви авиационен полк в Одески военен окръг. През 1982 г. неговото звено е признато за най-добро в полка, а на Циблиев е присвоена квалификацията „Летец-инструктор“. През ноември 1983 г. Василий Циблиев е назначен за заместник-командир на авиационна ескадрила. Като един от най-добрите летци на полка през 1984 г. е изпратен да учи във Военновъздушната академия „Ю. Гагарин“ в Монино, Московска област в командния факултет. След нейното завършване през юли 1987 г. Циблиев получава диплом с отличие по специалността „Командно-щабна и оперативно-тактическа авиация“.

Космическа кариера

редактиране

Обучение

редактиране

На 26 март 1987 г. с решение на Междуведомствената комисия по подбор на космонавти Василий Циблиев е препоръчан за зачисляване в отряда на космонавтите на ЦПК. На 23 юли 1987 г. Циблиев е зачислен в отряда на космонавтите на длъжност кандидат за космонавт. От декември 1987 до юли 1989 г. той преминава общокосмическа подготовка и след завършването и получава квалификация „Космонавт-изпитател“.

Едва през октомври 1992 г. Василий Циблиев започва непосредствена подготовка за полет като командир на втория екипаж по програмата на основна експедиция-13 заедно с Юрий Усачев. На 24 януари 1993 той е дубльор на командира на космическия кораб (КК) „Союз ТМ-17Генадий Манаков.

От 8 февруари до 24 юни 1993 г. Циблиев се готви като командир на основния екипаж по програмата на 14-а основна експедиция заедно с Александър Серебров и французина Жан-Пиер Еньоре. Независимо че не е имал опит от космически полет, на 30 юни 1993 г. е назначен за заместник-началник на управлението на ЦПК.

 

Първи космически полет

редактиране

Първия си космически полет Василий Циблиев извършил от 1 юли 1993 до 14 януари 1994 г. заедно с Александър Серебров, а също така и с Ж. П. Еньоре, Г. Манаков, Александър Полещук, Виктор Афанасиев, Юрий Усачев и Валерий Поляков. По време на полета извършва пет излизания в открития космос с обща продължителност 14 час и 15 минути.

Завърнал се в ЦПК след завършване на следполетното възстановяване Василий Циблиев се обърнал към ръководството с молба да бъде върнат в отряда на космонавтите и на 31 март 1994 молбата му е удовлетворена.

Със заповед от 8 февруари 1995 г. на Главнокомандващия на ВВС Василий Циблиев е назначен за заместник-командир на отряда на космонавтите.

На 21 февруари 1996 г. Василий Циблиев е назначен за дубльор на командира на КК „Союз ТМ-23Юрий Онуфриенко.

Втори полет

редактиране

На 25 март 1996 Василий Циблиев започва подготовка за полета като командир 23-та основна експедиция с КК „Союз ТМ-25“. В екипажът са още бординженера Александър Лазуткин и космонавтът от Германия Райнхолд Евалд. В космоса работят още и с космонавтите на НАСА Джери Лененджър и Майкъл Фоул, както и екипажите на 22-ра основна експедиция – Валерий Корзун и Александър Калери и совалката „Атлантис“, мисия STS-84. По време на полета на 23 февруари 1997 г. станцията „Мир“ възниква пожар от бракуван кислороден патрон. На 25 юни 1997 г. при прекачване на автоматичния товарен кораб „ПрогресМ-34“ става сблъсък с орбиталния комплекс, което довежда до разхерметизация на модула „Спектър“.

Полети и стартове, в които участва Василий Циблиев
Номер п/п Дата на старта Космически кораб Дата на кацане Космически кораб Длъжност Продължителност
1 1 юли 1993 Союз ТМ-17 14 януари 1994 Союз ТМ-17 Командир 196 денонощия, 17 часа, 45 минути и 22 секунди.
2 10 февруари 1997 Союз ТМ-25 14 август 1997 Союз ТМ-25 Командир 184 денонощия, 22 часа, 7 минути и 40 секунди.
Обща продължителност на престоя в космоса – 381 денонощия, 15 часа, 53 минути и 2 секунди.

Извършил е шест излизания в открития космос с обща продължителност 19 часа и 11 минути.

Семейство

редактиране
  • Съпруга – Лариса Ивановна.
  • Син Василий (роден 1978) и дъщеря Виктория.
  • Герой на Русия (14 януари 1994) – за мъжество и героизъм, проявени по време на космическия полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[1]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – III степен (10 април 1998) – за мъжество и героизъм, проявени по време на продължителния космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[2]
  • Медал „За военни заслуги“
  • Медал „За отличие във военната служба“ – II степен
  • осем юбилейни медала на Министерствата на отбраната на СССР и Русия
  • Медал „За укрепване братството по оръжие“ (България)
  • Медал на НАСА „За обществени заслуги“ (NASA Public Service Medal).
  • Летец-космонавт на Русия (14 януари 1994) – за успешно осъществен космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“ и проявени при това висок професионализъм[3]
  • Лауреат на премията „В. Висоцки“ „Неговата песен“
  1. Указ на Президента на Руската Федерация от 14 януари 1994 г. № 155
  2. Указ на Президента на Русия от 10 април 1998 г. № 370
  3. Указ на Президента на Русия от 14 януари 1994 г. № 154