Васил Вълчанов

Васил Вълчанов е български капитан далечно плаване.

Васил Вълчанов
български капитан далечно плаване
Роден	17 юни 1915 г. Пловдив, България
Починал	10 август 2017 г. Герман, България
Учил във	Висше военноморско училище, Варна

Считан за герой на алжирското националноосвободително движение по думите на Абделкадер Месахел – външния министър на Алжир, той е повече известен там, отколкото в родината си.

Биография

Израства в семейство на инженер, дипломиран в Германия, помощник-кмет на Пловдив. Завършва с 32-ри випуск (1932 – 1938) Морското училище (днес Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“), базирано по онова време във Варна (до 1934 г.) и после в Созопол (1934 – 1940). След училището започва морската му кариера.

Дни преди Германия да нападне СССР (юни 1941 г.) плава като помощник-капитан на италианския танкер „Жозефина Жирарди“ с 31 души екипаж. Край гръцкия остров Лемнос в Егейско море такерът е торпилиран от британска подводница и се взривява. Вълчанов е сред двамата оцелели, изваждат го от морето изнемощял след 5 часа плуване в нефтения разлив със счупен крак и почти ослепял. Към края на войната е помощник-директор на пристанище Кавала, където създава организацията „Беломорски корабен риболов“.

Малко след войната преживява ново премеждие в Гърция. През 1947 г. е капитан на кораба „Пирин“, който е задържан от гръцките власти и целият екипаж е арестуван с обвинение в саботаж, за което се полагат смъртни присъди. Капитан Вълчанов изпраща по нелегален куриер вест до София за ареста им. Тогава България и Гърция нямат дипломатически отношения, дори все още са в състояние на война, без да е подписан мирен договор помежду им. Затова е уредено застъпничество за арестуваните българи чрез посланика на Югославия, обвиненията са снети в последния момент.

Може би най-значителният епизод от живота на капитан В. Вълчанов е тайната доставка на оръжие за партизаните от алжирския Фронт за национално освобождение през 1960 г. Макар и безпартиен, на Вълчанов е възложено с 3000-тонния кораб „Бреза“ да достави въоръжение и боеприпаси на алжирските партизани в тежък за тях период. За тази цел корабът, обявил превоз на замеделска техника за Албания, преминава строгия турски контрол на Босфора и Дарданелите и, вместо да завие към Йонийско море, преодолява френската блокада по протежение на цялото Средиземно море и стоварва „стоката“ на либийския бряг. През следващата 1961 г. операцията е повторена с друг български кораб и друг екипаж с малки разлики: корабът вече е с вместимост 5000 тона, за товар е обявявана земеделска техника за ГДР, разтоварва след Гибралтарския проток на мароканския бряг. Този критичен момент също е преодолян и алжирските партизани постигат победа: в началото на следващата 1962 г. са сключени Евианските споразумения, с които се признава независимостта на Алжир от 5 юли същата година.

Георги Найденов, отговарял за алжирските операции, оглавява Външнотърговско предприятие „Тексим“, станало основа на корпоративна група „Български търговски флот“. Той възлага на капитан Вълчанов да развие корабоплавателната дейност в рамките на алжиро-българското дружество „Имекстраком“. Капитанът успява да убеди Найденов и прилагат успешна финансова схема – не купуват наведнъж кораби, а ги изплащат постепенно, като плащанията се финансират от дейността. Този лизингов модел е високо оценен от Живко Живков (първи вицепремиер) и Тодор Живков (премиер) и е решено да бъде приложен в цялото корабоплаване на страната. Цялата група „Български търговски флот“ за кратко време постига бурно развитие, а Конференцията на ООН за търговия и развитие дава модела за пример за развиващите се страни.

Капитан Васил Вълчанов е автор на няколко книги със спомени:

• „Бурни времена – книга 1: Секретни доставки на оръжие“, 2008
• „Бурни времена – книга 2: Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков“, 2015
• „Бурни времена: Екстремни събития между живота и смъртта“, 2017

Първото му мемоарно произведение „Бурни времена – книга 1: Секретни доставки на оръжие“ (за алжирските партизани) е преведена и издадена на френски с финансова подкрепа от правителството на Алжир (2010). За заслугите му за националното освобождение на Алжир капитан Вълчанов е награждаван с високи държавни отличия на страната. Последните години от живота си прекарва в село Герман край София.

Външни препратки

• 102-годишният капитан Вълчанов отнесе една тайна на последното си плаване, Георги Милков, 24chasa.bg, 12 август 2017