Живко Живков
Живко Митов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия и висш български държавник, деятел по опазване на природната среда.
| Живко Живков | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Биография редактиране
Живко Живков е роден на 11 март 1915 г. в село Урбабинци (днес Тошевци), в семейството на един от най-заможните собственици в селото.[1][2]
През 1931 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС) и на БКП от 1935 г. Между 1935 и 1937 г. е член на централното ръководство на БОНСС. Завършва право в Софийския университет през 1937 г.
От 1938 до 1940 г. е сътрудник на ЦК на РМС. В периода 1940 – 1947 г. е член на ЦК на РМС. След 1942 г. е осъден от тогавашната власт и е затворен в концлагерите Гонда вода и Кръсто поле.[3].
През 1947 г. на V конгрес на РМС е избран за секретар на ЦК на РМС. Между 1947 и 1949 г. е председател на ЦК на Съюза на народната младеж (СНМ).
От 1948 до 1954 г. е кандидат-член на БКП, а после между 1954 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. В периода юли 1951 – септември 1952 г. е първи секретар на ОК на БКП в Хасково. Помощник-министър е на външните работи в 2 периода (март 1950 – юли 1951 и 1957 – 1958). Член е на Политбюро на ЦК на БКП от 1962 до 1976 г. Получава званието „Герой на социалистическия труд“ през 1975 г.[1]
В периода 1952 – 1957 г. е министър на външната търговия в правителството на Вълко Червенков. За 6 месеца през 1958 г. е министър на просветата и културата при премиера Антон Югов.[4][5]
После е заместник-председател на Министерския съвет в 2 периода (1959 – 1962, 1971 – 1976) и първи заместник-председател на Министерския съвет (1962 – 1971). През 1961 – 1965 година е и председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия.[6]
През еента на 1962 г. само за 2 месеца е председател на Държавната планова комисия. През следващите години е сред откритите противници на Новата система на планиране и ръководство на народното стопанство.[7]
През 1976 г. става член на Държавния съвет, като остава на този пост до 1990 г. През 1989 – 1990 г. е председател на Националния съвет на ОФ. Умира в София на 16 април 2000 г. Награден е с 3 ордена „Георги Димитров“ и орден „13 века България“.[8]
Трудове редактиране
- „Какво съдържа проекто-уставът на РМС?“ (1947)
- „Към изграждането на единен СДМ. Доклад“ (1947)
- „Цели и задачи на СНМ“ (1948)
- „Конституцията и младежта“ (1949)
- „Знамето на Г. Димитров. Доклад“ (1960)
- „За ефективна икономика. Лекция“ (1967)
- „Насоки за развитие на енергетиката на НРБ. Доклад“ (1969)
- „Ремсови години“ (1979, 2 изд. 1990)
- „Светли образи“ (1982)
- „Природа и общество“ (1983)
- „Кръглата маса на Политбюро“ (1991)
- „Нашият 20 век“ (1992)
Източници редактиране
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 182.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 170.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Живко Живков // министър на просветата и културата // 9.06.1958 - 25.12.1958 (с портрет), в сайта на Министерството на културата
- ↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. // Министерство на просветата и културата, стр. 366
- ↑ Ръководители на АЯР, сайт на Агенцията за ядрено регулиране (bnra.bg)
- ↑ Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 305.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 204