Васил Тодоров Докторов Кусуроглу е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Ахъчелебийско.

Васил Докторов
български революционер
Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Докторов е роден в ксантийското село Габрово, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва IV отделение. В 1899 година се присъединява към ВМОРО. Заедно с Янаки Паскалев ръководи Ксантийския околийски комитет на ВМОРО. Държи Габровския хан в Ксанти, който е основен център на революционна активност в града.[1]

Христо Караманджуков пише за Докторов:

...тих, кротък и любезен наглед, но иначе смел и решителен, работлив и твърд в намеренията и действията си. Затова той взе надмощие със своите качества и се наложи като ръководител даже и в Ксанти. Може да се каже, че цялата кореспонденция за околията се водеше чрез него.
 
Осъдените от Одринския военен съд при Габровската афера в 1902 година българи от Габрово. Седнали от ляво на дясно: Васил Докторов, Киряк Хаджиатанасов, Нашо Василев Кормидов. Прави от ляво на дясно: Георги Атанасов, Стамат Кормидов и Янко Янчев

В средата на 1902 година е арестуван след афера в Габрово и осъден в Одрин на 10 години затвор, но през март 1904 година е амнистиран, връща се в Ксанти и се заема с шивачество, като отново се занимава и с революционна дейност. Докторов и Паскалев подпомагат и създаването на Даръдерския комитет на ВМОРО.[2] При намесата на България в Първата световна война през 1915 година служи в 3 полк на 11 дивизия и загива във войната.[3]

БележкиРедактиране

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 143, 172.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 143, 162 - 163.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.