Владимир Атанасов Бочуков, наричан Али чауш[1], е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.

Владимир Бочуков
български революционер
Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов
Васил Докторов, Кузман Коруев от Райково, Владимир Бочуков, Петър Кузманов

Роден

БиографияРедактиране

Бочуков е роден в 1877 година в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. В 1897 година, издържан от вуйчо си Н. Хитров, адвокат в Карлово, завършва гимназия в българската столица София. Връща се в родния си край и в 1898 година основава първия революционен комитет в Райково. Активист е на Българското тайно революционно братство заедно с учителя в Устово Илия Хаджитошев.[2] Учителства в Устово и Чокманово, където също подпомага революционното дело на Илия Хаджитошев и Пею и Вълко Шишманов. Бочуков покръщава Христо Лакудов, Христо Караманджуков и други бъдещи видни революционни дейци.

В 1899 година е ръководител на Ахъчелебийския околийски комитет. В 1901 година заминава като търговец на юг и разширява революционната комитетска мрежа в Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Софлийско, като посвещава архиерейския наместник в Кушланли поп Дойчин Запров и основава комитети в Чадърли, Калайджидере, Сачанли, Манастир, Чобан и Дедеагач.[3] Заловен е на гара Урли и измъчван, но в Ксанти успява да избяга и пристига в Райково, тъкмо преди убийството на Атанас Шапарданов и Дечо Стоев. Потресен от това убийство заминава за България като се отказва от революционна дейност, като в Чепеларе заявява на началника на революционния пункт Константин Антонов:

Аз закачих комитлика на Рожен на една ела. Не мога по-нататък да служа в едно движение, дето човек трябва да се страхува за живота си от турци, от гърци, та и от българи.[4]

На 17 ноември 1904 година завършва Школата за запасни офицери и е произведен в чин запасни подпоручик. Участва във войните за национално обединение и достига до чин капитан.[5] По време на военната си кариера служи в 21-ви пехотен средногорски полк, 2-ра евакуационна разпределителна комисия и 2-ра интендантска рота. Уволнен е от служба през 1919 година.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.8
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 194, 262.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 100 - 102.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 21.

ИзточнициРедактиране