Васил Зограф
Васил (Василак) Георгиев Зограф е български зограф от Македония, творил във втората половина на XIX век.
Васил Зограф | |
български зограф и строител | |
Роден |
---|
Биография
редактиранеРоден е в Струмица, тогава в Османската империя. Негов баща е видният зограф и строител Георги Велянов. Васил работи във втората половина на XIX век.[1] Автор е на някои от иконите в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Раклиш.[2] Фреските на църквата „Св. св. Константин и Елена“ от 1859 година в Разловци са дело на Васил. Иконите на църквата са от XIX век, дело на Григорий Пецанов, Васил Зограф и неизвестни автори.[3] Васил изписва в църквата иконите и на цар Константин и царица Елена.[4]
Негови са по една икона в църквите „Св. св. Константин и Елена“ в Моноспитово и „Успение Богородично“ в Секирник.[5] Работи и в „Свети Атанасий“ в Пърждево.[6]
Автор е на иконите на Богородица и Христос, поставени на иконостаса на църквата „Свети Мина“ в Кюстендил. Васил се подписва и на двете икони, датирани от 1860 година. На иконата на Богородица пише: „Азъ Васілъ Зуграфъ отъ Струмница: 1860 Помѧни Гди еснафъ дулгерскій поклониха за душевно ихъ спасеніе“, а на тази на Исус Христос – „Азъ Васілъ зѡ Ст(р)умница 1860. Помѧни Гди еснафъ ковачкій поклониха за душевное ихъ спасеніе“[1]
Най-вероятно негови са и иконите в църквата „Свети Теодор Тирон“ в Соволяно, Кюстендилско. Иконата на Богородица в соволянската църква например е почти идентична с едноименната икона на Васил Зограф, работена през същата 1860 г. за „Свети Мина“. Иванка Гергова нарича Васил Зограф „твърде интересен майстор“ и смята, че в иконите му има орнаментика, която напомня работите на Данаил Щиплията, изпълнил две години по-късно икона за същата кюстендилска църква.[7] Според Гергова е възможно Данаил да е познавал зографа или дори да е негов или на баща му ученик.[8]
Бележки
редактиране- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 289.
- ↑ Радовишко архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 17 април 2014 г.
- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 17 април 2014 г.
- ↑ Апостолски, Михаило. Македонија во источната криза 1875-1881. МАНУ, 1878. с. 664.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219 - 220. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гергова, Иванка. Зограф Данаил Щиплията // Патримониум 7 - 8. 2010. с. 425.
- ↑ Гергова, Иванка. Зограф Данаил Щиплията // Патримониум 7 - 8. 2010. с. 426.