Св. св. Константин и Елена (Моноспитово)

възрожденска православна църква в Северна Македония

„Св. св. Константин и Елена“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Константин и Елена“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Моноспитово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

„Св. св. Константин и Елена“
„Св. св. Константин и Елена“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Моноспитово
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоМоноспитово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоСтрумишко
Изграждане1838 година
Статутдействащ храм
„Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия

Църквата е изградена в 1838 година.[2]

Архитектура

редактиране
 
Апсидата

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба са разделени с шест двойки колони.[3] Колоните са изписани с имитация на палмови листа. Капителите са комбинация от торус и трохилус.[4] Храмът е с плосък таван на трите покрива.[3] От север, юг и запад има открит трем.[5] Стените в горната част са олекотени с равномерно вградени керемиди и шупливи цилиндрични керамични елементи, които подобряват акустиката на храма.[6]

При свалянето на хоросановото измазване на църквата е разкрита първоначалната зидна декорация. Апсидата на църквата е разчленена със седем високи, плитки, двойни ниши, разделени с широки пиластри, поставени върху съвсем нисък цокъл. Дъгите на нишите са от тухли, както и либажните слоеве за изравняване и дъгите над прозорците, а останалата зидария е от ломен камък, неравномерно положен с изключение на ъглите на наоса, входните портали и прозоречните отвори. Освен декоративната обработка на апсидата в църквата има и кръстовидни мотиви, изпълнени с тухли – странично на апсидата и между трите прозоречни отвора на източната фасада и на южната фасада между прозорците. Специфичен елемент, който се появява в църквата, са два високи пилатъра с полукръгло сечение, които докосват апсидата от северната и южната страна и завършват в зоната на прозорците над апсидата с прости цилиндрични капители. Сходна е апсидата на по-късната църква „Свети Георги“ в Зъбово, която обаче е с пет, а не със седем ниши и няма удвояване.[7]

На източната фасада в голяма овална мандорла е разположен равностранен фитоморфен кръст (четирилистна детелина),[8] фланкиран от два по-малки кръгли отвора.[9] Прозорците на дългите стени са в плитка правоъгълна ниша, подобно на църквата в Зъбово.[9]

Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са измазани с имитация на камък.[10]

Иконопис

редактиране

Зографисана е от зограф Андон Петрович от село Гари. Две негови икони са надписани. Едната на Свети Илия е с надпис „Сиѧ икона прїложилъ ѧ со рȢкою Ило ћехаѧ Младеновичъ смиренiй зȢграф Андонъ Петровичъ ѿ село Гари каза Дебра 1858“. Втората икона е на Свети Атанасий и надписът ѝ гласи: „Сиѧ икона приложи со рȢкою Манъчо Коловъ сїнъ мȢ Аѳанасъ ПȢно за дȢевное спасенiе и тѣлесное здравие аминъ зȢграфъ Андонъ 1858“.[11] Отделни икони са дарени от Ильо Младенович, от Велко Панович от селото Габрово и от Дино Манчо — от Бориево, от Коте Годев и други. В 1858 година в църквата работи видният зограф Николай Михайлов.[12] Една икона е дело на Васил Зограф.[13]

  1. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7.
  2. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  3. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
  4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
  5. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
  6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 205. (на македонска литературна норма)
  7. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 208. (на македонска литературна норма)
  8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
  9. а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
  10. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
  12. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
  13. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219 - 220. (на македонска литературна норма)