Васил Крапчев (лекар)
Тази статия е за българския лекар от Битоля. За българския общественик от Прилеп вижте Васил Крапчев.
Васил Борисов Крапчев е изтъкнат български лекар, хирург от Македония.
| Васил Крапчев | |
| български лекар | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1979 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Надежда Крапчева (Овчарова), Иванка Крапчева (Велева), Любен Крапчев. |
| Съпруга | Д-р Рада Анастасова (Крапчева) |
| Деца | Мария Крапчева (Вълкова), Борис Крапчев |
| Други роднини | Данаил Крапчев (чичо) |
Биография
редактиранеРоден е на 6 януари 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Крапчеви, племенник на Данаил Крапчев. Заминава за Свободна България и се установява в София, където има изключително успешна лекарска практика.[1]
Мести се в София в 1918 година, където завършва медицина и в 1939 година специализира с Хумболтова стипендия ортопедия в Лайпциг. Завръщайки се в България, през 1941 година става началник на женското отделение във Втора хирургия (Александровска болница), а през 1943 година – главен асистент на проф. Александър Станишев във Втора хирургия.
Работи като преподавател в Медицинския факултет в София (днес Медицински университет).[1]
През лятото на 1942 година д-р Крапчев е мобилизиран в Тракия, но скоро го освобождават. На 20 януари 1944 година заминава с Втора хирургия в Стражица.
След Деветосептемврийския преврат е изхвърлен от лекарската си практика в София и е въдворен в Ихтиман,[2] като първо е мобилизиран в Червения кръст (Пирогов), а след това е прехвърлен във военна болница в Бузема (Овча купел). Персоналът на болницата и болните с подписка го спасяват от фронта. В 1945 година го изпращат в ликвидационна болница в Банкя. Демобилизиран, получава заповед за болницата в Стара Загора, но вместо там, в 1946 година го изпращат за планирани 6 месеца в Ихтиман, които продължават цели 10 години, до 1956 година.
В Ихтиман Крапчев става главен лекар на болницата и успява да я издигне до една от най-добрите в окръга.[3]
Умира в 1979 година в София.
Родословие
редактиране| Мойсо Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Крапчев (1838 – 1915) | Васил Крапчев (1844 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Крапчев (1870 – 1925) | Илия Крапчев | Данаил Крапчев (1880 – 1945) | Неша Станишева (1897 – 1983) | Йордан Крапчев (около 1865 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Крапчев (1903 – 1979) | Любен Крапчев (1904 – 1992) | Невена Крапчева (1927 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Станев, Камен. Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот // promacedonia.org. Посетен на 24 август 2020 г.
- ↑ Щрихи за Данаил Крапчев // Любословие, 19 февруари 2014 г. Посетен на 24 август 2020.
- ↑ История // Многопрофилна болница за активно лечение - Ихтиман. Посетен на 5 юли 2024 г.