Илия Крапчев
български просветен деец
Илия Николов Крапчев е български общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
| Илия Крапчев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Биография
редактиранеРоден е в големия български централномакедонски град Прилеп, тогава в Османската империя. Принадлежи към видния български род Крапчеви.[1] Баща му Никола Крапчев[2] е сред най-видните български прилепски търговци.[3] Подобно на баща си Илия Крапчев е дългогодишен член на Прилепската българска община и на настоятелството на българското класно училище в града.[4] В Прилеп Илия Крапчев е и активен деец на българското тайно революционно братство.[5][6]
Родословие
редактиране| Мойсо Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Крапчев (1838 – 1915) | Васил Крапчев (1844 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Крапчев (1870 – 1925) | Илия Крапчев | Данаил Крапчев (1880 – 1945) | Неша Станишева (1897 – 1983) | Йордан Крапчев (около 1865 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Крапчев (1903 – 1979) | Любен Крапчев (1904 – 1992) | Невена Крапчева (1927 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 378 (коментар и бележки).
- ↑ Билярски, Цочо (съставител). Даме Груев: живот и дело (сборник), 2 част. София, Анико, 2005. с. 470.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 74.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 159.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
- ↑ Самарджиев, Йордан. Спомени. София, „Библиотека Струмски“, май 2015. ISBN 978-619-7212-09-9. с. 5.
