Велбъждски проход
Велбъждският проход (до 29 юни 1942 г.: Деве баир, Девебаир)[1] е планински проход (седловина) в Западна България (община Кюстендил) и Северна Македония (община Крива паланка), в най-северозападната част на планината Осогово.
| Велбъждски проход | |
  Местоположение в България | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България Северна Македония |
| Тип | планински проход |
| Местоположение | Осогово |
| Височина | 1163 m |
Проходът е с дължина около 8 km и надморска височина на седловината – 1163 m. Свързва Каменишката котловина при село Гюешево на изток с долината на Крива река (ляв приток на река Пчиня, от басейна на Вардар) при село Узем на запад.
Проходът започва на 950 m н.в. северозападно от село Гюешево и с множество завои се изкачва нагоре по склона на Осоговска планина. След около 4 km при държавната ни граница със Северна Македония достига седловината на 1163 m н.в., след което се спуска по западния склон на планината и след около 4 km слиза при село Узем на 833 m н.в.
Трасето е изоставено и новият път от Кюстендил за Крива паланка и Скопие е прокаран през друга седловина на същата надморска височина, но на около 2 km южно от стария проход. Шосето (Републикански път I-6) започва от село Каменичка Скакавица, след 4,9 km се изкачва плавно до ГКПП Гюешево, навлиза в Северна Македония (шосе № 2) и с малко повече завои отново слиза при село Узем. Залесен е с гори от бор, горун, ясен и габър.[2][3]
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-69. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 40.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 102.
- ↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 99 – 100.