Кюстендил (община)
Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.
| Кюстендил (община) | |
 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Кюстендил |
| Площ | 979.91 km² |
| Население | 62 492 души |
| Адм. център | Кюстендил |
| Брой селища | 72 |
| Управление | |
| Кмет | Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Общ. съвет | 37 съветници
|
 | |
| Кюстендил (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km2 е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Границите ѝ са следните:
- на север – община Трекляно;
- на юг – община Бобошево;
- на североизток – община Земен и община Радомир, област Перник;
- на изток – община Бобов дол;
- на югоизток – община Невестино;
- на югозапад – Северна Македония;
- на северозапад – Република Сърбия.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.
Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.
На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.
Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата със Северна Македония.
Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.
Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до границата.
Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.
И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река Шегава (в Конявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).
Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 60 681 | 100,00 |
| Българи | 52 496 | 86,51 |
| Турци | 30 | 0,05 |
| Цигани | 5 210 | 8,59 |
| Други | 178 | 0,29 |
| Не се самоопределят | 315 | 0,52 |
| Неотговорили | 2 952 | 4,86 |
Населени места
редактиранеОбщината има 72 населени места с общо население 49 080 души към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Багренци | 581 | 8,137 | Лелинци | 16 | 5,633 | ||
| Берсин | 170 | 10,740 | Леска | - | 7,778 | ||
| Блатец | 9 | 7,459 | Лисец | - | 7,501 | ||
| Бобешино | 8 | 14,506 | Лозно | 706 | 11,610 | ||
| Богослов | 286 | 31,243 | Ломница | 2 | 13,534 | ||
| Буново | 23 | 20,437 | Мазарачево | 32 | 17,937 | ||
| Вратца | 185 | 18,103 | Вратица, Враца, Мирово | Николичевци | 362 | 5,719 | |
| Гирчевци | 139 | 2,563 | Нови чифлик | 159 | 3,050 | ||
| Горановци | 81 | 20,486 | Ново село | 14 | 33,724 | ||
| Горна Брестница | 50 | 7,724 | Пиперков чифлик | 813 | 3,564 | ||
| Горна Гращица | 295 | 12,153 | Полетинци | 6 | 9,877 | ||
| Горно Уйно | 15 | 27,057 | Полска Скакавица | 19 | 33,333 | ||
| Грамаждано | 283 | 6,935 | Преколница | 72 | 17,977 | ||
| Граница | 478 | 14,300 | Радловци | 107 | 11,545 | ||
| Гурбановци | 1 | 5,721 | Раждавица | 224 | 15,562 | Ръждавица | |
| Гърбино | 6 | 15,796 | Раненци | 88 | 43,962 | Ранинци | |
| Гърляно | 77 | 11,851 | Режинци | - | 3,790 | Ръжинци | |
| Гюешево | 168 | 17,256 | Ръсово | 18 | 9,508 | ||
| Дворище | 128 | 5,823 | Савойски | - | 18,283 | Ат кория | |
| Дождевица | - | 8,554 | Дъждевица | Сажденик | 2 | 31,241 | |
| Долна Гращица | 77 | 4,998 | Скриняно | 204 | 7,265 | ||
| Долно село | 33 | 21,738 | Слокощица | 1437 | 15,043 | ||
| Долно Уйно | 11 | 10,748 | Соволяно | 585 | 15,067 | ||
| Драговищица | 446 | 43,524 | Стенско | 124 | 6,698 | ||
| Жабокрът | 595 | 3,735 | Таваличево | 269 | 25,262 | ||
| Жеравино | 1 | 6,079 | Търновлаг | 91 | 2,878 | ||
| Жиленци | 896 | 25,797 | Жилинци | Търсино | 11 | 4,372 | |
| Ивановци | 1 | 14,843 | Церовица | 12 | 9,899 | ||
| Каменичка Скакавица | 46 | 25,070 | Каменишка Скакавица | Црешново | 3 | 4,959 | |
| Катрище | 100 | 12,054 | Цървена ябълка | 2 | 23,293 | ||
| Коняво | 740 | 13,102 | Цървендол | - | 4,196 | Цървени дол | |
| Копиловци | 550 | 3,454 | Цървеняно | 31 | 29,678 | ||
| Коприва | 1 | 9,471 | Чудинци | 3 | 9,698 | ||
| Кутугерци | 6 | 12,228 | Шипочано | 70 | 7,283 | ||
| Кършалево | 5 | 6,464 | Кръшалево | Шишковци | 399 | 7,749 | |
| Кюстендил | 35888 | 18,720 | Ябълково | 820 | 2,578 | ||
| ОБЩО | 49080 | 979,915 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
- МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
- МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
- МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
- през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
- между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
- Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
- указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
- Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;
- – обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;
- – признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;
- – осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;
- – уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;
- – уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;
- – уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;
- – уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;
- Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;
- Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
- Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
- Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.
Транспорт
редактиранеПрез територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.
През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:
- началният участък от 42,3 km от Републикански път I-6 (от km 0 до km 42,3);
- началният участък от 10,4 km от Републикански път II-62 (от km 0 до km 10,4);
- целият участък от 27,9 km от Републикански път III-601;
- началният участък от 11,5 km от Републикански път III-602 (от km 0 до km 11,5);
- последният участък от 7,3 km от Републикански път III-621 (от km 1,4 до km 8,7);
- последният участък от 10,7 km от Републикански път III-637 (от km 57,5 до km 68,2);
- целият участък от 19,7 km от Републикански път III-6001;
- целият участък от 15 km от Републикански път III-6003;
- целият участък от 15 km от Републикански път III-6005;
- началният участък от 6,9 km от Републикански път III-6012 (от km 0 до km 6,9);
- целият участък от 20,7 km от Републикански път III-6202;
- целият участък от 8 km от Републикански път III-6203;
- последният участък от 6,7 km от Републикански път III-6222 (от km 19,5 до km 26,2);
- последният участък от 13,7 km от Републикански път III-6224 (от km 33,6 до km 47,3).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-69. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиране- Информационен портал на град Кюстендил Архив на оригинала от 2009-07-13 в Wayback Machine.
- Официален сайт на община Кюстендил Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на община Кюстендил
- Алеята на добродетелите в Кюстендил
- Общинският празник – „Кюстендилска пролет“ – приказки, легенди, история...
Източници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.