Велешка каза
Велешката каза е каза в Османската империя, част от Солунския санджак на Солунския вилает, а в началото на XX век става част от Скопския санджак на Скопския вилает.[1] Център на казата е град Велес, а нахии са Кючук кол, Грохот, Азот, Хасий и Клепа.
| Велешка каза | |
 |
В 1898 година по Османското салнаме Велешката каза има 18 076 души мухамедани и 31 328 немухамедани. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) казата брои 35 734 българи християни, 15 110 турци, 1900 българи мухамедани, 1150 арнаути мухамедани, 500 власи, 710 цигани, или общо 55 104 души.[2]
След Балканските войни казата остава в границите на Кралство Сърбия.
Бележки
редактиране- ↑ Юруковъ, Даниилъ. Размишления върху произхода на българитѣ. София, Георги Д. Юруковъ, 1926. с. ?.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156 – 159.