Солунски санджак

Османска карта на Солунския вилает, включително Солунския санджак вляво

Солунският санджак (на турски: Sancak-i/Liva-i Selanik; на гръцки: λιβάς/σαντζάκι Θεσσαλονίκης) е санджак в Солунския вилает на Османската империя, обхващащ околностите на град Солун и Халкидическия полуостров.

ИсторияРедактиране

След завладяването на града от ръцете на венецианците, Солун става център на санджак в Румелийския еялет, обхващащ централна Македония между реките Вардар и Бистрица, както и Халкидическия полуостров.[1]

Към 1846 г. при реформите на Танзимата Солун става център на отделен еялет (Солунски еялет, а след 1867 г. Солунски вилает) и така санджакът се превръща в нова провинция на паша-санджака.[2]

През 1912 г. санджакът обхваща следните каази: Селаник, Кесендире (полуостров Касандра), Караферие (Бер), Енидже Вардар (Янина), Водина (Воден), Лангаза (Лъгадина), Гевгелю (Гевгели), Аврет Хисар, (Женско), Тойран (Стар Дойран), Уструмка (Струмица), Тикош/Кавадар (Кавадарци), Катерин (Катерини), Айнароз (Атон) и Карагабад.[3] По-голямата част от санджака става част от Гърция през октомври 1912 г. по време на Балканската война, докато северните му части влизат в Сърбия, а понастоящем са част от Северна Македония.

БележкиРедактиране

  1. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 58. (на немски)
  2. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 58, 76. (на немски)
  3. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 76. (на немски)