Велеща (произнасяно в региона Велешча, на македонска литературна норма: Велешта; на албански: Veleshta) е село в Северна Македония, в община Струга.

Велеща
Велешта
— село —
Къщи във Велеща.
Къщи във Велеща.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2408° с. ш. 20.6439° и. д.
Велеща
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 691 m
Население 5834 души (2002)
Пощенски код 6334
Велеща в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на седем километра северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, на самия ляв бряг на Черни Дрин, в подножието на планината Ябланица.

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс - от личното име *Велѧта.[1]

В XIX век Велеща е албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велешча (Vélestcha) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 500 мюсюлмани.[2]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Велеща и пише:

Арнаутското село Велешча е едно [в района], но е прочуто; знае го и малко и голямо, защото жителите му не се занимават почти с нищо, а разполагат с големи богатства. Там храбрите арнаути са си построили замоци и живеят като средновековни феодали. Преди стотина години това село се е преселило откъм Дебърско. То се съставлява от едно арнаутско племе, което е било подгонено от другите племена, които му мъстили за убийства. Има 100 души население.[3]

Според Васил Кънчов в 90-те години Велеща е голямо арнаутско село със 180 - 200 къщи, много кули и богати прочути къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Велеща има 1100 жители арнаути мохамедани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 5834 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 5758
турци 0
роми 1
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 74

ЛичностиРедактиране

Родени във Велеща

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 178.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  3. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 305.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.