Великденско яйце
Великденските яйца са специално боядисани или изрисувани яйца, които се поднасят на Великден. Най-важният и обачайно основен цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н. Комбинират се и с различни великденски декорации.

Произход и фолклор Редактиране
Яйцето се използва като символ на началото на нов живот, също както излиза такъв (пиленце) от яйцето излюпено от кокошката.
Изографисването и рисуването на яйца са познати още в Древна Месопотамия и Близкия Изток. В Персия още от времената на древните зороастрийци боядисват яйца за празника Новруз (местното честване на Нова година). Скулптури по стените на Персеполис показват хора, които носят яйца за тези празненства.
Великденските яйца са сред основните атрибути на християнските празници, напомнящи за възкресението на Христос. Според преданието, относно възникването на обичая да се боядисват в червено, Мария Магдалена поднася яйца на император Тиберий (посещавайки го на остров Капри, където той изживява последните си години) и му съобщава радостната вест, но цезарят отвръща, че ако действително е права, то яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, което се и сбъдва.
За основополагащи се считат и фолклорните традиции на германските народи, при които боядисването на яйца е свързано с почитането на богинята Еостре (Остара), чието име е дало и наименованието на празника Възкресение Христово на повечето германски езици впоследствие.[1]
Християнска символика и ритуали Редактиране
Яйцето е възприемано от последователите на християнството като символ на възкресението: докато е латентно то съдържа нов живот, запечатан в него. В източноправославните и католическите църкви великденските яйца се боядисват в червено, в памет на кръвта на Иисус Христос, а твърдата черупка символизирала запечатаната му гробница, докато пропукването на яйцето символизира самото Възкресение.
Източни обичаи Редактиране
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или в събота преди Великден и биват благославяни от свещеника на края на Великденското богослужение (което е еквивалент на Велика събота) и раздавани на вярващите, които преди това са донесли великденската си кошница в църквата (тя може да бъде напълнена не само с великденски яйца, но също и с други великденски ястия, като козунак, които също се благославят от свещеника).
Първо биват сварявани, преди да бъдат боядисвани с (препоръчително) безвредни оцветители, които могат да бъдат, както естествени, така и синтетични. Често това се прави от или с участието на децата в семейството. Яйцата могат да се консумират едва когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата след това. Традиционно сред тях се определя борчаг, като яйцата се чукват (в съревнования между хората, които са ги избрали за това), за да се види кое от кое е по-издръжливото. Яйцата, които не издържат в двубоите се изяждат, обикновено - с козунак.
Западни обичаи Редактиране
Яйцата се скриват от децата и те трябва да ги намерят на сутринта на Великден (когато това е възможно - крият се из поляните край дома или в градината на къщата). Също така могат да се сложат в кошница, покрита с истинска или декорационна слама, която наподобява гнездото на птица - същевременно на децата понякога се казва, че сред скритите яйца сигурно са и такива, снесени по изключение от зайците. Най-старата традиция е да се използват боядисани с боя яйца, но в по-модерни времена, в някои краища на света, се заместват от шоколадови яйца или с желирани бонбони.
В римокатолическата църква в Полша благославянето (наричано święconka) на декоративните кошници и други символични храни е сред най-обичаните полски традиции на Велика събота.
Бележки Редактиране
- ↑ Shoda, Richard W. Saint Alphonsus: Capuchins, Closures, and Continuity (1956-2011). Dorrance Publishing, 2014. ISBN 978-1-4349-2948-8. с. 128.