Велик доместик ( на гръцки: μέγας δομέστικος, mégas doméstikos) е византийска военно звание – титла, предоставяна през XI – XV век на изпълняващия длъжността главнокомандващ на византийската армия, който по военно старшинство се е намирал непосредствено след византийския император. Длъжността на великия доместик еволюира от тази на доместика на схолите и се превръща в едно от висшите военни звания във Византийската държава през последните векове от нейното съществуване. От Византия длъжността е възприета и в отцепилата се Трапезундска империя, както и в Сръбската държава през XIV век.

История и еволюция

редактиране

Титлата на великия доместик се споменава за първи път през IX век и най-вероятно произлиза от по-старата служба доместик на схолите, като епитетът велик е добавен, за да означава върховната власт на неговия притежател, следвайки съвременна практика, видима и при названията на други рангове и служби. [1] Изглежда, че и двете титли са съществували едновременно за известно време, като великият доместик е бил по-високопоставен вариант на обикновените титли на доместиците на Изтока и на Запада до края на XI век, когато той се обособява като отделен пост и заменя обикновените доместици като главнокомандващ. Независимо от това, службата понякога се споменава в източниците като „велик доместик на схолите“ или „на армията“, което създава известно объркване относно това кой от двата поста се има предвид.[2]През по-голямата част от своето съществуване постът на великия доместик по своята същност е ограничен до един титуляр. Въпреки това, присъствието на „великите доместици на Изтока/Запада“ в края на XI век може да показва възобновяване на добре установената практика на разделяне на полето на върховното военно командване, както при доместика на схолите, между изтока (Мала Азия) и запада (Балканите), докато в края на XIV век изглежда, че вече няколко души заемат длъжността едновременно, може би на колегиален принцип.[3]

След Четвъртия кръстоносен поход изглежда, че в Латинската империя и в другите латински държави, образувани на византийска територия, титлата велик доместик е била използвана като гръцки еквивалент на западната титла [велик] сенешал (на латински: [magnus] senescallu).[4] При управлението на Пелеолозите (1261 – 1453) великият доместик е безспорен главнокомандващ на армията, освен в случаите, в които императорът лично провежда кампанията, когато великият доместик функционира като един вид началник на щаба.[5] Въпреки чисто военния си характер, длъжността е била предоставяна и като почетно достойнство както на генерали, така и на високопоставени придворни, например на Георги Музалон или на ахейския принц Гийом II дьо Вилардуен.[6]

Значението на службата в дворцовата йерархия обаче варира. При Комнините тя следва веднага след „имперските“ титли на кесаря, севастократора и деспота . През XIII век рангът се издига или отстъпва по важност според желанието на императорите да почетат неговия притежател, но обикновено е на седмо място, след протовестиария и преди стратопедарха. Едва след присъждането на титлата на Йоан Кантакузин през 1320 г. длъжността отново се утвърждава като най-високата неимперска титла, на четвърто място в дворцовата йерархия.[6] През цялото време обаче тя се е смятала за една от най-важните и престижни позиции и е била заемана или от членове на управляващата династия, или от близки роднини от тесния кръг семейства, свързани с императорския клан. Подобно на всички византийски длъжности, тя не е била нито наследствена, нито прехвърляема и нейното предоставяне е било прерогатив на управляващия император. [7] Службата също включва различни церемониални функции, както е описано подробно в трактата за длъжностите на Псевдо-Кодин от средата на XIV век.[8]

Отличителните знаци на инсигниите на великия доместик също са описани от Псевдо-Кодин.[9]

  1. Haldon 1999, с. 119.
  2. Guilland 1967, с. 414 – 415, 454 – 455; ODB, с. 1329 –1330, "Megas domestikos" (A. Kazhdan).
  3. Guilland 1967, с. 414 – 415; ODB, с. 1329 –1330, "Megas domestikos" (A. Kazhdan).
  4. Van Tricht 2011, с. 180.
  5. Guilland 1967, с. 414.
  6. а б Guilland 1967, с. 416.
  7. Guilland 1967, с. 416 – 417.
  8. Bartusis 1997, с. 282; ODB, с. 1329 –1330, "Megas domestikos" (A. Kazhdan).
  9. Guilland 1967, с. 415; Verpeaux 1966, с. 151 – 152.

Цитирана литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grand domestic в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​