Отваря главното меню
Обсадата на Кандия на карта от 1680 г.

Кандийската война (на италиански: Guerra di Candia), по-известна като Критската война (на гръцки: Κρητικός Πόλεμος) се разгаря между Венецианската република и Османската империя в годините от 1645 до 1669 г. за владението на остров Крит. Войната слага край на съществуването на херцогство Кандия. [1]

Войната започва непосредствено след Яшкия събор на който е осъдена дейността на Кирил Лукарис, грък родом от Крит. Островът до избухването на войната е венециански, и е люлка на гръцката култура в Средиземноморието.

Повод за войната е пленяването от йонийската ескадра на малтийския орден на османски кораб на който са кадията на Мека, главният черен евнух на султанския харем Зюмбюл ага и 30 наложници от султанския харем. Пленниците били отведени и изоставени на самотен плаж на южния бряг на Крит, който бил под властта на Венеция. Според легендата, като научил за това султан Ибрахим I побеснял и наредил да екзекутират всички християни в империята, но след като се успокоил отменил разпореждането си. В крайна сметка случката се оказва casus belli.

В крайна сметка войната се свежда до обсада на Кандия (1648-1669), продължила 21 години и влязла във военната история като най-продължителната дотогава обсада.

Османският успех във войната се дължи най-вече на приноса за това на първия велик везир от фамилията Кьопрюлю, и най-вече на неговия син Фазъл Ахмед паша.

БележкиРедактиране