Вергина
Вергѝна (на гръцки: Βεργίνα, Вергина) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония.[2]
| Вергина Βεργίνα | |
| — село — | |
_01.jpg) Къщи във Вергина | |
  Вергина  Вергина  Вергина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Площ | 33,4 km²[1] |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 1096 души (2021 г.) 32,8 души/km² |
| Пощенски код | 590 31 |
| Телефонен код | 23310-92 |
| Вергина в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на надморска височина от 120 m в Солунското поле на десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Голен (Колона), на 75 километра югозападно от Солун и на 10 километра югоизточно от Бер (Верия).[3]
История
редактиранеЕге
редактиране
При археологически разкопки в края на трийсетте години на ΧΧ век край Вергина е локализирана първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί). През 1977 година във Вергина след археологически разкопки, водени от гръцкия археолог Манолис Андроникос, е открит некропол, за който се смята, че е на бащата на Александър Македонски – Филип II Македонски. На същото място е намерен античният македонски символ – шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина[2] и венците на Филип II Македонски и Меда от Одесос, с които са погребани – Вергинският златен дъбов венец и Вергинският златен миртов венец. В 1962 година комплексът е обявен за паметник на културата.[4] Находките по-късно са изложени в Музея на Вергинските царски гробници.
В Османската империя
редактиранеВергина е образувано в 1926 година от сливането на селата Кутлеш и Барбеш (на гръцки: Κούτλες, Кутлес, Μπάρμπες, Барбес).[5] В XIX век и Кутлеш и Барбеш са гръцки чифлишки села в Берска кааза на Османската империя. Притежание са на бей от Палатиция.[2] Няколко жители на двете села участват в Гръцкото въстание от 1821 година – Стаматиос Константину (р. 1804), Димос Маргарити и Константинос Маргарити.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Парпаси (Parpassi), Берска епархия, живеят 120 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кутлиш живеят 60, а в Барбеш 50 гърци християни.[7]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селата попадат в Гърция. При преброяването от 1913 година Барбеш има 98 жители, а в това от 1920 година – 112.[3] Кутлеш в 1913 година има 83 жители, а в 1920 година – 110.[8]
След Лозанския мирен договор и конвенциите за обмяна на население между Гърция и Турция и Гърция и България в 1924 година във Вергина са заселени понтийски гърци от Мала Азия и гърци от България. В 1928 година Вергина е смесено местно-бежанско селище със 122 бежански семейства и 391 жители бежанци,[9] като общо заедно с Кутлеш жителите са 614.[3]
Вергина е наречено на името на легендарна македонска царица на Бероя, по предложение на митрополит Константий Берски.[2]
Населението се занимава със земеделие – произвежда пшеница, памук и овошки, и частично със скотовъдство.[3]
Вергина е център на архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сугляис[11] или Суглятис | Σουγλιατης | Овелос | Όβελός[12] | връх в Шапка на Ю от Вергина[11] |
- Барбеш
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 98[3] | 112[3] |
- Кутлеш
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 83[8] | 110[8] |
- Вергина
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 614[3] | 1008[3] | 794[3] | 962[3] | 1048[3] | 1212[3] | 1198 | 1197 | 1242 | 1096 |
Литература
редактиране- Ακριβόπουλος, Μιχάλης, „Λεύκωμα ιστορικό και φωτογραφικό των οικισμών Μπάρμπες, Κούτλες, Παλατίτσια από τον 14ο αιώνα μέχρι και το 1944“, Έκδοση Πολιτιστικού Συλλόγου Παλατιτσίων, Βέροια 1986.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Aigai. The royal capital of Macedon // Aigai. Архивиран от оригинала на 2018-08-27. Посетен на 14 март 2019.
- ((en)) The Palatitsia tombs // Macedonian Heritage. Посетен на 14 март 2019.
Бележки
редактиране- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ а б в г д Χωριά του κάμπου // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 5. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 22 юни 2008
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)