Вержа̀ни или Вержѐни (или Верзя̀ни, Верза̀ни,[1]на гръцки: Ψυχικό, Психико, катаревуса: Ψυχικόν, Психикон, до 1927 Βερζιανή, Верзяни или Βεργιανή, Веряни[2]) е село в Гърция, част от дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1101 жители.

Вержани
Ψυχικό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Надм. височина 7 m
Население 1101 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 13 километра югоизточно от град Сяр (Серес) в Сярското поле на брега на Бродската река.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име *Верзани от *бергъ (без метатеза) < старобългарското брѣгъ с българско б > гръцко β на гръцка почва (сравнимо е Валовища). В облика Верзани има ж > з на гръцка почва. Сравнимо е Брежани.[1][3]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Вержани е село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Вирчанли (Virtchanli) има 50 домакинства със 160 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Виржиния брои 300 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Верджени (Verdjeni) се състои от 400 жители българи.[6]

Селяните от Виржиния се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[7]

В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:

Вержани е също чифлик с 35 къщи, повечето цигански. Църквата е извън селото. Училището е настанено в две стаи. Учител е С. Стоянов, който временно затваря училището... Учениците са само 12, от тях 5 са момчета и 7 - момичета.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са заселени гърци бежанци и според преброяването от 1928 година Верзяни е смесено местно-бежанско село със 134 бежански семейства и 530 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Психикон.

ЛичностиРедактиране

Родени във Вержани

БележкиРедактиране

  1. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
  7. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 1.
  8. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012