Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg |
|
---|---|
германски физик | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Мюнхен, Германия |
|
|
Националност |
![]() |
Религия | Лутеранство |
Образование | Лудвиг Максимилиан университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Образование | Мюнхенски университет |
Учил при | Арнолд Зомерфелд |
Работил в |
Гьотингенски университет Копенхагенски университет Лайпцигски университет Хумболтов университет Мюнхенски университет |
Видни студенти |
Феликс Блох ![]() |
Известен с |
Съотношение на неопределеност на Хайзенберг; квантова механика |
Награди |
![]() |
Подпис |
![]() |
Вернер Хайзенберг в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е на 5 декември 1901 г. във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.
За създаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946, след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.
Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.
Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му ((en))
- Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди ((en))
- Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика ((en))
- Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима, встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов ((bg))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |