Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
| Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg | |
|---|---|
| германски физик | |
 | |
| Роден |
5 декември 1901 г.
|
| Починал | 1 февруари 1976 г.
Мюнхен, Германия |
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнхенски университет |
| Награди | Нобелова награда за физика (1932)[1][2] Зигмунд Фройд (награда) (1970) Pour le Mérite |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Учил при | Арнолд Зомерфелд |
| Работил в | Гьотингенски университет Копенхагенски университет Лайпцигски университет Хумболтов университет Мюнхенски университет |
| Видни студенти | Феликс Блох  |
| Известен с | Съотношение на неопределеност на Хайзенберг; квантова механика |
| Награди | Нобелова награда за физика (1932) |
| Подпис |  |
| Вернер Хайзенберг в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.
За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.
Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.
Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.
БиблиографияРедактиране
- Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
- Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
- Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
- Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
- Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
- Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
- Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му
- ((en)) Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди
- ((en)) Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика
- Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима Архив на оригинала от 2014-08-17 в Wayback Machine., встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов
ИзточнициРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |