Вернер Хайзенберг

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg
германски физик
Роден	5 декември 1901 г. Вюрцбург, Германия
Починал	1 февруари 1976 г. Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Германия
Националност	Германия
Образование	Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Физика
Образование	Мюнхенски университет
Учил при	Арнолд Зомерфелд
Работил в	Гьотингенски университет Копенхагенски университет Лайпцигски университет Хумболтов университет Мюнхенски университет
Видни студенти	Феликс Блох
Известен с	Съотношение на неопределеност на Хайзенберг; квантова механика
Награди	Нобелова награда за физика (1932)
Подпис
Вернер Хайзенберг в Общомедия

Биография

Хайзенберг (1926)

Роден е на 5 декември 1901 г. във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946, след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

Вижте също

• Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Външни препратки

• Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му ((en))
• Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди ((en))
• Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика ((en))
• Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима Архив на оригинала от 2014-08-17 в Wayback Machine., встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.