Макс Борн

германски физик

Макс Борн (на немски: Max Born) е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка. Чуждестранен член-кореспондент на РАН и почетен член на АН на СССР.

Макс Борн
Max Born
германски физик
Роден
Починал
5 януари 1970 г. (87 г.)
ПогребанГьотинген, Федерална република Германия
Етносевреи
Религияюдаизъм
лутеранство
Националност Германия
Учил вГьотингенски университет
Хайделбергски университет
Вроцлавски университет
Цюрихски университет
Научна дейност
Областфизика
Учил приКарл Рунге
Работил вГьотингенски университет
Франкфуртски университет
Кеймбриджки университет
Единбургски университет
Видни студентиРобърт Опенхаймер
Фридрих Хунд
Мария Гьоперт-Майер
Известен споставяне на основите на квантовата механика; теория на кристалната решетка
Награди Нобелова награда за физика (1954)
Семейство
БащаГустав Борн
МайкаМаргарет Кауфман
СъпругаХедвиг Мартин Еренберг (ж. 1913 – 1970)
ДецаГустав (р.1921), Айрин (1914 – 2003), Гритли
Други родниниОливия Нютън-Джон (внучка)
Подпис
Макс Борн в Общомедия

Негова внучка е известната актриса и певица Оливия Нютън-Джон (1948 – 2022).

Биография

редактиране

Роден е на 11 декември 1882 година в Бреслау, Германска империя (днес Вроцлав, Полша), най-голямото от двете деца в семейството на еврейския ембриолог Густав Борн (1850 – 1900), професор по анатомия на Университета в Бреслау, и Маргарет Кауфман (1856 – 1886), талантлива пианистка. Още в ранна възраст Борн се интересува много от математика и физика. През 1901 г. се записва да следва в Университета в Бреслау, но през 1904 решава да продължи образованието си в Гьотингенския университет, където е силно повлиян от най-известните математици за това време Давид Хилберт, Феликс Клайн и Херман Имот,

По време на Първата световна война Борн прави изследвания и оценки на изобретенията в областта на артилерията. Точно тогава започва и приятелство му с Айнщайн. Борн заимства много идеи от Айнщайн и теорията на относителността и създава нов опростен метод за изчисляване на масата на електрона.

През 1907 г. става професор и преподава в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген и Единбург. През 1932 става декан на научния факултет в Гьотинген. След идването на Хитлер на власт този факултет престава да съществува и Борн се мести в Англия, където преподава в Кеймбриджкия университет.

През 1954 г. става носител на Нобелова награда за физика за фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция.

Умира на 5 януари 1970 година в Гьотинген на 87-годишна възраст.

Библиография

редактиране
  • Untersuchungen über die Stabilität der elastischen Linie in Ebene und Raum, unter verschiedenen Grenzbedingungen (Дисертация, 1906).
  • Dynamik der Kristallgitter (1915)
  • Die Relativitätstheorie Einsteins (1920), Springer, ISBN 3-540-04540-6.
  • Atomtheorie des festen Zustands (Dynamik der Kristallgitter). In: Encyklopädie der mathematischen Wissenschaften mit Einschluss ihrer Anwendungen. Leipzig 1922, S. 35ff. (онлайн[неработеща препратка]).
  • Vorlesungen über Atommechanik (1925), MIT Press, ISBN 0-262-52019-2.
  • (в съавторство с Pascual Jordan): Zur Quantenmechanik. In: Zeitschrift für Physik 34, 1925, S. 858 ff. (превод на английски език в: Sources of Quantum Mechanics. Hrsg. von B. L. van der Waerden, Amsterdam 1967, S. 277 ff.
  • (в съавторство с Werner Heisenberg и Pascual Jordan): Zur Quantenmechanik II. In: Zeitschrift für Physik 35, 1926, S. 557 ff. (englische Übersetzung in: Sources of Quantum Mechanics. Hrsg. von B. L. van der Waerden, Amsterdam 1967, S. 321 ff.
  • Zur Wellenmechanik der Stossvorgänge. In: Nachrichten von der Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen, Mathematisch-Physikalische Klasse, 1926, S. 290 ff. (14. Januar 1927; онлайн[неработеща препратка]).
  • Optik. Ein Lehrbuch der elektromagnetischen Lichttheorie (1933), Reprint Springer 1972.
  • Experiment and theory in physics (1943).
  • Natural philosophy of cause and chance (1949).
  • в съавторство с Kun Huang Dynamical Theory of Crystal Lattices, Clarendon Press, Oxford 1954.
  • Physik im Wandel meiner Zeit (1957).
  • Der Luxus des Gewissens (в съавторство с Hedwig Born) (1958).
  • Principles of Optics (в съавторство с Emil Wolf) (1959)
  • Von der Verantwortung des Naturwissenschaftlers (1965).
  • Mein Leben. Die Erinnerungen des Nobelpreisträgers. Nymphenburger Verlag, 1975. ISBN 3-485-00204-6
  • Albert Einstein, Hedwig und Max Born Briefwechsel: 1916 – 1955 / kommentiert von Max Born, Geleitwort von Bertrand Russell, Vorwort von Werner Heisenberg. Nymphenburger Verlag: München, 1969. ISBN 3-499-11478-X

Източници

редактиране


Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за