Видинска крепост
Тази статия е за градската крепост на Видин. За замъка-цитадела във Видин вижте Баба Вида.
Видинската крепост, позната като Калето (българизиран превод от турски: Крепостта), наричана Девствената крепост, е средновековна градска крепост за защита на Видин, на неговия гарнизон и на замъка-цитадела на видинския владетел или управител.
| Видинска крепост | |
|---|---|
 Главната градска порта Стамбо̀л капия днес (изглед от централния площад „Бдинци“) | |
 | |
| Вид | градска крепост |
| Местоположение |  Видин, България |
| Стил | османски |
| Конструкция | каменна с воден ров (I и II пояс) землена с воден ров (III пояс) |
| Площ | 7 км² |
| Статут | архитектурен и строителен паметник с национално значение |
| Състояние | частично запазена |
| Видинска крепост в Общомедия | |
Тя е архитектурен и строителен паметник с национално значение.[1]
Общата отбранявана площ е около 7 квадратни километра, включвайки външен град (кв. Варош) и вътрешен град (ок. 1,5 кв. км) – със замък за местния владетел, управленски и жилищни сгради за гарнизона и знатните жители. Крепостни стени с воден ров са ограждали вътрешния град, на чиято територия днес е разположен квартал Калето. Земен вал с воден ров е защитавал външния град.
Крепостна системаРедактиране
Състои се от 3 кръга (пояса) за отбрана, изградени и укрепвани постепенно.
Вътрешният кръг се състои от разположената на брега на р. Дунав цитадела Баба Вида, обкръжена с ров, пълнен с вода.
Средният кръг отстои от вътрешния на 500 – 1000 метра откъм сушата. Той включва:
- каменни крепостни стени – по речния бряг и в дъга по сушата около града;
- каменни крепостни порти (капии) – общо 13 (вкл. 6 на реката и 7 на сушата);
- ров с вода – пред стените, широк около 18 m и дълбок 5 – 6 m.
Стените по реката са двойни, за да се пуска вода между тях. Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени.
Запазени са повечето капии, 2/3 от северната половина от рова с малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създаден парк Рова́“, отделящ стария град (Калето) от по-новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбо̀л капия. Край замъка Баба Вида се намира речната Топ капия. Друга известна порта е Телеграф капия (наименувана по близката турска телеграфо-пощенска станция) в Крайдунавската градина, край която е разположен едноименен ресторант.
Външният кръг отстои от средния на разстояние от около 1 км. Представлява система от земен вал с редути и други фортификационни съоръжения във формата на неправилна дъга. От външната му страна земният вал, подобно на крепостните стени, е бил опасан от ров с вода. Започва при днешния колодрум (някогашната Видбол капия) край реката и завършва при българския терминал на бившата фериботна линия Видин – Калафат на пристанище Видин Север. Днес покрай земния вал откъм града е прокарана улица „Редута“.
ИсторияРедактиране
ИзгражданеРедактиране
Градската крепост на Видин е изградена частично на основите на древноримската крепост Бонония.[2]
Последната реконструкция на Видинската крепост започва през 1704 г. Тя е проектирана от Гезар Мустафа – унгарски/австрийски инженер, приел исляма. Построена е от българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас. Окончателно е завършена (без външния вал) през 1735 г.[3]
Земният вал, известен днес като Редута, е завършен към 1838 г. По-голямата част от него е запазена, но се руши.[4]
.jpg)
ОбсадиРедактиране
Видинската градска крепост е наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.
Oколо 26 септември сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди атакува старата Видинска крепост. Войската се задържа няколко дни, съсипва предградията, към нея се присъединяват много местни българи, но липсват сведения крепостта да е завладяна от кръстоносците.[5]
На 8 май 1792 година Осман Пазвантоглу, подкрепян от видински и белградски еничари, безуспешно напада с пехота и артилерия видинската крепост и конака на управителя Изет Ахмед паша.
По време на обсадата от румънски войски на крепостта през Руско-турската война (1877-1878) османското командване счита, че отбраната е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Въпреки ожесточените боеве при Арчар (ноември 1877) и Смърдан крепостта устоява на обсадата през януари 1878 г. и османците я предават едва след нареждане от султана след сключване на Одринското примиерие.
При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от Дунав в рова на крепостта. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.
За последен път крепостта и градът се отбраняват от обсадата на сръбските войски през юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Обсадата отново е неуспешна.
ИзточнициРедактиране
- ↑ ДВ, № 85 от 27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата, № 2388 от 9 юни 1969 г.
- ↑ Римска крепост Бонония (Видин) – местоположение, wikimapia.org
- ↑ Османска крепост Видин, архив на оригинала от 26 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141226000602/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/234, посетен на 2014-09-28
- ↑ Времето и войните пощадиха видинския Редут, хората - не
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 300
Външни препраткиРедактиране
- Крепостта „Калето“ (подробно описание) – във vidin-online.com
- Редута (описание) – във vidin-online.com
- Карта на град Видин – с очертанията на земния вал
- Тренировка по мотокрос на Редута – видеозапис за земния вал
