Видово[1][2] (на албански: Vidohova или Vidohovë, Видохова или Vidovë или Vidova, Видова), е село в Албания, част от община Девол, област Корча.

Видово
Miras/Vidohovë
— село —
40.4786° с. ш. 20.9353° и. д.
Видово
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаДевол
Географска областГрамос
Надм. височина1167 m

География

редактиране

Селото е разположено на 18 километра източно от град Корча и на 3 километра южно от Божи град (Мирас) по горното течение на река Девол в котловина между Грамос и Морава.

В османските данъчни регистри от средата на XV век Видохово е споменато с 19 глави на семейства и двама неженени: Андрия, Михал, Алекса, Стефан, Яно, Йован, Дабижив, Мирко, Домнико, Йорг, Стефан, Калпак, Леко, Никола, Папа Димитри, Никола, Димитри, Новак и Тодор, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1283 акчета.[3]

Според преданията на старите слимничени повечето от семействата на село Слимница (Трилофос), Костурско произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Видова (Vidova) живеят 600 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Видово има 550 жители арнаути мохамедани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Видово е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[7] Същевременно Видохово е посочено като чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 650 жители. В 1920 година селото има 644 души население.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Видово е обозначено като албанско селище.

До 2015 година селото е част от община Божи град (Мирас).

  1. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 27. Посетен на 24 декември 2015.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104.
  4. Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонски)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонски)
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 87. (на македонски)
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vidova Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..