Вилем Корнелис Схаутен (на нидерландски: Willem Cornelisz Schouten) е холандски мореплавател, откривател на Нос Хорн и архипелага Тонга.

Вилем Схаутен
Willem Cornelisz Schouten
холандски изследовател
Роден
около 1577 г.
Починал
1625 г. (48 г.)
Националност Нидерландия
Вилем Схаутен в Общомедия

Биография редактиране

Роден около 1577 година в град Хорн, Холандия. Извършва три плавания до холандските владения в Азия.

 
Вилем Схаутен

През 1615 г., независимите от Нидерландската източноиндийска компания търговци от холандския град Хорн оборудват за далечно плаване два кораба „Ендрахт“ (220 т) и „Хорн“ (110 т) с екипаж от 87 души. Инициатор за тази акция е Исак Лемер, неговият син Якоб Лемер е назначен за търговски комисар, а опитния капитан Вилем Схаутен – за началник на флотилията. Те отплават в края на май 1615, за да търсят по-безопасен маршрут от открития от Фернандо Магелан проток между Южна Америка и остров Огнена земя към холандските владения в Малайския архипелаг.

В продължение на почти 6 месеца смелите мореплаватели пазят в тайна целта на пътуването, защото знаят, че моряците от двата кораба на експедицията няма да останат въодушевени от опасната мисия. Когато се отбиват в едно от пристанищата на Патагония за ремонт, на 7 декември 1615 корабът „Хорн“ изгаря. На 16 януари 1616 Схаутен и Лемер продължават плаването с втория кораб „Ендрахт“ (на холандски – „единство“). Поради опасения, че могат да срещнат испански кораби в Магелановия проток те решават да заобиколят Огнена земя от юг, по пътя на английския пират Френсис Дрейк.

 
Пътят на Схаутен и Лемер 1615 – 1616

Преодолявайки силните бури, на 24 януари 1616 мореплавателите преминават през протока между открития от тях остров Естадос и остров Огнена земя, кръстен по-късно на името на Якоб Лемер. На юг от Огнена земя, на 29 януари Схаутен и екипажът виждат стръмен нос, който наричат Хорн (55°59′ ю. ш. 67°16′ з. д. / 55.983333° ю. ш. 67.266667° з. д.) в чест на родния им град и изгорелия кораб. Това е доказателство, че Огнена земя наистина е остров, а не част от непознатия Южен континент.

От нос Хорн „Ендрахт“ се отправя към о-вите Хуан Фернандес и след кратка почивка на 3 март 1616 експедицията продължава на северозапад, а от 15° ю.ш. – на запад. От 10 до 18 април в архипелага Туамоту холандците откриват атолите Пукапука (10 април, вторично), Такароа (14°27′ ю. ш. 144°59′ з. д. / 14.45° ю. ш. 144.983333° з. д., 20 км2), Такапото (14°38′ ю. ш. 145°12′ з. д. / 14.633333° ю. ш. 145.2° з. д., 15 км2), Манихи (14°26′ ю. ш. 146°04′ з. д. / 14.433333° ю. ш. 146.066667° з. д., 13 км2) и Рангироа (15°07′ ю. ш. 147°38′ з. д. / 15.116667° ю. ш. 147.633333° з. д., 79 км2).

След като напускат архипелата Туамоту, Схаутен и Лемер се отправят на запад. Преминават южно от Дружествените о-ви и о-вите Самоа и на 9 май достигат до северната част на о-вите Тонга. През май в архипелага откриват островите Тафахи (15°51′ ю. ш. 173°43′ з. д. / 15.85° ю. ш. 173.716667° з. д., 3,42 км2), Ниуатопутапу (15°57′ ю. ш. 173°45′ з. д. / 15.95° ю. ш. 173.75° з. д., 18 км2) и Ниуафооу (15°36′ ю. ш. 175°38′ з. д. / 15.6° ю. ш. 175.633333° з. д., 15 км2).

На 14 май експедицията напуска о-вите Тонга и на 19 май на североизток от архипелага Фиджи открива два острова Футуна (64 км2, 14°17′ ю. ш. 178°07′ з. д. / 14.283333° ю. ш. 178.116667° з. д.) и Алофи (19 км2, 14°20′ ю. ш. 178°02′ з. д. / 14.333333° ю. ш. 178.033333° з. д.), съставляващи о-вите Хорн. Оттам холандците се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 20 юни на североизток от Соломоновите о-ви откриват атолите Нукуману (4°31′ ю. ш. 159°24′ и. д. / 4.516667° ю. ш. 159.4° и. д.) и Нуугуригиа, (Тауу, 4°45′ ю. ш. 156°58′ и. д. / 4.75° ю. ш. 156.966667° и. д.). Още по на запад холандците откриват о-вите Грин Айлъндс (4°30′ ю. ш. 154°13′ и. д. / 4.5° ю. ш. 154.216667° и. д.), Фени (4°04′ ю. ш. 153°38′ и. д. / 4.066667° ю. ш. 153.633333° и. д.), Танга (3°30′ ю. ш. 153°13′ и. д. / 3.5° ю. ш. 153.216667° и. д.), Табар (Гарднър, 2°50′ ю. ш. 151°58′ и. д. / 2.833333° ю. ш. 151.966667° и. д.) и Лихир (3°09′ ю. ш. 152°36′ и. д. / 3.15° ю. ш. 152.6° и. д., 205 км2). След тези острови, на 26 юни на запад се показва голяма земя, като холанците мислят, че това е Нова Гвинея. В действителност те откриват остров Нова Ирландия (8650 км2, 3°45′ ю. ш. 151°50′ и. д. / 3.75° ю. ш. 151.833333° и. д.). След това минават на север от островите Нова Ирландия, Лавонгай (Нов Хановер, открит от тях) и достигат до Адмиралтейските о-ви, където на 3 и 4 юли, на югоизток от остров Манус откриват групата малки о-ви Белуан (2°33′ ю. ш. 147°07′ и. д. / 2.55° ю. ш. 147.116667° и. д.). На североизток от Нова Гвинея откриват остров Каркар (4°38′ ю. ш. 145°58′ и. д. / 4.633333° ю. ш. 145.966667° и. д.), на 3°14′ ю. ш. 144°05′ и. д. / 3.233333° ю. ш. 144.083333° и. д. – о-вите Схаутен (Схаутен Източни), устието на река Сепик 3°51′ ю. ш. 144°33′ и. д. / 3.85° ю. ш. 144.55° и. д. на северното крайбрежие на Нова Гвинея и далеч на юг виждат високи планински върхове. Оттам холандците се насочват към Молукските о-ви и остров Ява.

Веднага след пристигането им на остров Ява на 28 октомври 1616 екипажът е арестуван и обвинен в незаконна търговия спрямо Нидерландската източноиндийска компания. Корабът „Ендрахт“ е конфискуван, а моряците – върнати у дома с друг кораб, като по пътя Лемер умира.

Схаутен умира през 1625 година в Мадагаскар.

Памет редактиране

Неговото име носят:

Източници редактиране

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 462 – 463.
  • Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 331 – 332.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, 25, 28, 71, 94, 115, 123 – 124.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, 122 – 125.