Адмиралтейски острови

Адмиралтейските острови (на английски: Admiralty Islands) са група от 18 острова в архипелага Бисмарк, северно от Нова Гвинея, в Тихия океан. Понякога се наричат и острови Манус, по името на най-големия остров в групата.

Адмиралтейски острови
Admiralty Islands
Admiralty Islands Topography with labels.png
Топографска карта.
Papua new guinea manus province.png
Местоположение на Адмиралтейските острови в Папуа Нова Гвинея.
Страна Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея
Адм. единица Манус
Акватория Тихи океан
Площ 2170 km²
Население 50 321 души (2011)
23,2 души/km²
Най-висока точка 718 m н.в.
Papua New Guinea relief location map.jpg
-2.0833° с. ш. 146.95° и. д.
Местоположение в Папуа Нова Гвинея
Адмиралтейски острови в Общомедия

Тези покрити от джунгли острови образуват част от провинция Манус, най-малката и най-слабо населената провинция на Папуа Нова Гвинея, попадаща в нейния регион Айлъндс. Общата им площ е 2170 km2. Повечето от Адмиралтейските острови са атоли и са необитаеми.

ОстровиРедактиране

Големите острови в центъра на групата са Манус и Лос Негрос. Други по-големи острови са Тонг, Пак, Рамбутио, Лоу и Балуан на изток, Мбуке на юг и Бипи на запад от Манус. Други по-известни острови са Ндрова, Питилу и Понам.

ГеографияРедактиране

 
Традиционна къща на остров Балуан.

Температурата на Адмиралтейските острови се характеризира с малка годишна амплитуда. През деня тя обикновено е в рамките на 30 – 32 °C, а през нощта е между 20 – 24 °C. Средното количество годишни валежи е 3382 mm и като цяло зависи от сезона, като юни и август са най-влажните месеци.

Максималната височина на остров Манус е 718 m. Той е с вулканичен произход и вероятно се е издигнал над морското равнище към края на миоцен, преди около 8 – 10 милиона години. Материалът на острова е или директно вулканичен, или образуван от издигнат коралов варовик.

Основният град е Лоренгау на остров Манус, който се обслужва от летище на близкия остров Лос Негрос. Туризмът е слабо развит, въпреки че водите около островите са привлекателни за гмуркачи, сред които се откроява Жан-Мишел Кусто, който прекарва известно време на остров Увулу през 1970-те години.

ЕкологияРедактиране

Поради изолираното местоположение на Адмиралтейските острови, те са дом на редки и ендемични видове птици, прилепи и други животни и се считат за отделен екорегион. По-голямата част от горите на остров Манус са непокътнати, но горите на някои от по-малките острови са изсечени за разчистване на място за кокосови плантации. Типичните дървесни видове са различни видове от родовете Calophyllum и Sararanga.[1]

Зоната за управление на дивата природа Ндролоуа, покриваща площ от 58,5 km2, е създадена през март 1985 г. на юг от Лоренгау. Тя съдържа както сухоземни, така и морски региони.[2] Допълнителна защитена област от 250 km2 е установена около най-високия връх на Манус, връх Дремсел, но нивото на защита все още е неопределено.[3]

Три от ендемичните видове птици на острова са обозначени като уязвими в Червената книга: Rhipidura semirubra, Pitta superba и Tyto manusi. Още три птици са ендемични, но са незастрашени: Philemon albitorques, Symposiachrus infelix и Ninox meeki. Други широко разпространени птици на островите са: Megapodius eremita, Ptilinopus solomonensis, Ducula subflavescens, Reinwardtoena browni, Micropsitta meeki, Zosterops hypoxanthus и Myzomela pammelaena.

Сред бозайниците се открояват: плодоядни прилепи, Pteropus admiralitatum, Emballonura serii, докато двата чисти ендемита са адмиралски кускус и Melomys matambuai.[1] На островите живеят и два ендемични вида от рода Platymantis (Platymantis admiraltiensis и Platymantis latro),[4] както и четири гущера. Зеленият дървесен охлюв от остров Манус е първият земен охлюв, който е вписан в Червената книга като уязвим.

ИсторияРедактиране

Заедно с Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, Адмиралтейските острови първоначално са обитавани преди около 40 000 години, в хода на първоначалната вълна на миграция от Югоизточна Азия, която заселва и Австралия. Това ранно общество е отглеждало таро и целенасочено е донесло животни от Нова Гвинея. На островите се е добивал и се е търгувал обсидиан.[5]

Културата лапита възниква преди около 3500 години, като в разцвета си обхваща територия от Адмиралтейските острови до Тонга и Самоа. Произходът ѝ е спорен въпрос, но е възможно да е била продукт от последваща вълна на миграция от Югоизточна Азия. Тази култура става известна със своето грънчарство, наколни жилища, въвеждане на домашни животни (свине, кучета, кокошки) и значително развитие на земеделието и корабостроенето, позволило търговията на големи разстояния. Лапита рухва преди около 2000 години.[5]

Първото посещение на европейци на островите е осъществено от испанския мореплавател Алваро де Сааведра, който се опитва да се върне от индонезийския град Тидоре в Нова Испания през лятото на 1528 г.[6] През 1616 г. холандецът Вилем Схаутен също посещава островите. Името Адмиралтейски острови е приумица на британския капитан Филип Картерет от 1767 г.[7]

От 1884 г. до 1914 г. районът се администрира като германска колония в състава на Германска Нова Гвинея. През ноември 1914 г. островите са окупирани от австралийски войски. Няколко изстрела, изстреляни от картечница на австралийски кораб над главите на малкия германски гарнизон в Лоренгау, се оказват последните изстрели в битката. След края на Първата световна война островите попадат под управлението на Австралия като мандатна територия.[8]

Части на Японската империя пристигат на остров Манус на 7 април 1942 г.[9] През 1944 г. японските войски на островите са нападнати от съюзнически войски. Впоследствие е построена голяма американска военновъздушна база при Ломбрум, близо до Лоренгау.[10]

След като Папуа Нова Гвинея обявява независимост през 1975 г., суверенитетът на Адмиралтейските острови е прехвърлен от Австралия на новообявената държава.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Islands off the northeast coast of mainland Papua | Ecoregions | WWF
  2. UNEP World Database on Protected Areas: Ndrolowa
  3. UNEP World Database on Protected Areas: Mt. Dremsel
  4. Archived copy. // Посетен на 26 декември 2009.
  5. а б Spriggs, Matthew. The Cambridge History of the Pacific Islanders. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. с. 52 – 69.
  6. Brand, Donald D. The Pacific Basin: A History of its Geographical Explorations The American Geographical Society, New York, 1967, с. 121
  7. Morison, Samuel Eliot. Breaking the Bismarcks Barrier,. Boston, Little, Brown and Company, 1958. ISBN 0-7858-1307-1. с. 433.
  8. Mackenzie, S.S.. Volume X – The Australians at Rabaul: The Capture and Administration of the German Possessions in the Southern Pacific. Canberra, Australian War Memorial, 1927. ISBN 0-7022-1856-1. с. 2, 178, 345 – 366.
  9. L, Klemen. Manus Island, experience of No. 4 Section, 'B' Platoon, First Independent Company, Australian Imperial Force. // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000.
  10. Frierson, Major William C.. The Admiralties: Operations of the 1st Cavalry Division, 29 February – 18 May 1944. Washington, DC, United States Army Center of Military History, 1990, [1946].