Вилхелм Щрекер (на немски: Wilhelm Strecker), известен и като Рашид паша, е османски генерал от немски произход. Участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 година, началник на милицията (войската) на Източна Румелия от 1879 до 1884 година.

Вилхелм Щрекер
Strecker Pascha.jpg
Роден
Починал
18 януари 1890 г. (59 г.)

Военна кариераРедактиране

Щрекер започва военната си служба в пруската армия през 1848 година. Първоначално служи в егерски батальон, а по-късно се прехвърля в артилерията.[1] През 1852 година завършва артилерийско-инженерно училище в Берлин.[2] През 1854 година (след избухването на Кримската война) постъпва на османска служба, в съставения с британски средства англо-германски легион („Turkish contingent“) в Цариград.[1] Войната приключва преди изпращането на легиона на фронта. Щрекер остава в османската армия. Служи в Армения (Ерзинджан и Ерзурум)[3], а междувременно (от 1857 до 1859) е британски консул в Ерзурум.[2]

След Армения Щрекер е прехвърлен във войските, разположени в Североизточна България. Там служи от 1860 до 1867 година[2] и работи за усилване на османските крепости по Дунава. От 1875 е със звание генерал-майор (бригаден генерал).[1] По време на Руско-турската война, избухнала през 1877 година, Щрекер командва артилерията на крепостта Варна, която остава извън обсега на руското настъпление. В края на войната е назначен за инспектор на артилерията в корпуса, определен за отбрана на Цариград от проникналите в околностите му руски войски. Санстефанският договор е подписан преди Щрекер да вземе пряко участие в бойните действия.[3]

През август 1879 година генерал Щрекер е назначен за началник на милицията на Източна Румелия. Задържа се на поста до януари 1884 година.[2] Като поставеник на османския султан, той се старае да противодейства на стремежите за засилване и използване на въоръжените сили на автономната област за присъединяването ѝ към Княжество България.[4] Намалява общия състав на милицията, осуетява организирането на резерва и съкращава драстично броя на руските офицери.[5]

Обратно в Цариград през 1884 година Щрекер е повишен в генерал–лейтенант и служи в османското Министерство на войната (в състава на Артилерийско-инженерен комитет).[1] През 1883 е номиниран за генерал-губернатор на Ливан, но назначаването му е осуетено от Франция.[6]

ИзследванияРедактиране

Щрекер използва опита от дългогодишната си служба в Османската империя за написването на географски и исторически съчинения:

  • Zur Geographie von Hocharmenien“ (топография на арменските земи под османска власт, издадена през 1869 година в „Zeitschrift der Gesellschaft für Erdkunde zu Berlin“)[1]
  • Über den Rückzug der Zehntausend“ (Берлин, 1886, за предполагаемия маршрут на атинянина Ксенофонт и съратниците му в Древността)[1][3]
  • Bemerkungen über den russisch-türkischen Krieg 1877/78 und Beitrag zur Geschichte desselben“ (сведения и материали за руско-турската война, събрани приживе от Щрекер в отговор на проруските изследвания и публикувани след смъртта му, през 1892, в берлинското списание „Militärwochenblatt“, притурки №8 и 9)[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Meyers Großes Konversations-Lexikon, том 19, Лайпциг 1909, с. 113 (посетен на 6 март 2016)
  2. а б в г Енциклопедия „България“, том 7, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, с. 540
  3. а б в г Allgemeine deutsche Biographie, том 36, Лайпциг, 1893, с. 554-555 (посетен на 6 март 2016)
  4. Meyers Großes Konversations-Lexikon, том 15, Лайпциг 1908, с. 239 (посетен на 6 март 2016)
  5. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983 г. с. 103-104. Посетен на 6 март 2016.
  6. Politics in the Lebanon, с. 69, във: Littell's Living Age, том 159, №2051 (13 октомври 1883)