Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг
Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Wilhelm von Hachberg-Sausenberg, * 1406, † 15 август 1482) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1428 до 1441 г.
| Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг | |
| маркграф на Хахберг-Заузенберг | |
 Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг – рисунка по стенна картина в катедралата на Констанц | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Церинги |
| Баща | Рудолф III фон Хахберг-Заузенберг |
| Братя/сестри | Ото III фон Хахберг |
| Деца | Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг Хуго фон Хахберг-Заузенберг |
| Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг в Общомедия | |
Биография
редактиранеТой е най-малкият син на маркграф Рудолф III (1343 – 1428) и Анна фон Фрайбург-Нойенбург (1374 – 1427).
Вилхелм последва баща си през 1428 г. Той разширява замък Заузенбург. През 1432 г. той получава църкви и територии. Чрез своя братовчед Йохан фон Фрайбург-Нойенбург той получава достъп до двора на херцога на Бургундия в Дижон.[1]
През 1432 г. херцог Вилхелм III от Бавария го прави свой управител (Verweser). През 1434 г. херцог Филип III от Бургундия го прави свой съветник и камерхер.[2]
През 1437 г. в служба на австрийския херцог той става фогт в Зундгау, Елзас и Брайзгау. Като фогт Вилхелм е намесен във войната на император Фридрих III против швейцарските айдгеноси. След австрийската загуба в битката при Св. Якоб (1443) Вилхелм, по нареждане на императора, моли френския крал Шарл VII за помощ, и той изпраща 40 000 наемници, така наречените арманяки.
На 21 юни 1441 г., заради големи финансови задължения, Вилхелм се отказва от управлението в полза на още малолетните му синове Рудолф IV и Хуго. Граф Йохан фон Фрайбург-Нойенбург поема като опекун управлението.[3]
Фамилия
редактиранеВилхелм се жени за Елизабет (1422 – 1458), дъщеря на граф Вилхелм V фон Монфор-Брегенц († 1422) и Кунигунда фон Тогенбург († 1426/1436). Заради разточителния му живот те се разделят през 1436 г. Те имат децата:[4]
- Рудолф IV (* 1426/1427, † 1487)
- Хуго († 1444)
- Урсула († пр. 26 април 1485, погребана в манастир Лангнау), става I. пр. 21 октомври 1437 г. втората съпруга на Якоб I фон Валдбург-Траухбург „Златния рицар“ († 1460), II. на 28 юни 1467 г. на граф Улрих IV фон Монфор-Тетнанг († 1495)
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach, 1965; S. 65.
- Fritz Schülin: Binzen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Schopfheim, 1967; S. 523/524 (Stammtafel des Hauses Hachberg-Sausenberg).
- Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 13; bei Schülin zitiert „In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931“.
- Paul-Joachim Heinig: Kaiser Friedrich III. (1440 – 1493). Hof, Regierung und Politik, Köln/Weimar/Wien, 1997, S.324 – 328
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 542 – 556
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 14
- ↑ s. Sachs, S. 548
- ↑ Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 75.
- ↑ Wilhelm Markgraf von Baden-Hochberg Markgraf von Baden-Hochberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes