Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг

Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Wilhelm von Hachberg-Sausenberg, * 1406, † 15 август 1482) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1428 до 1441 г.

Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг
маркграф на Хахберг-Заузенберг
Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг – рисунка по стенна картина в катедралата на Констанц
Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг – рисунка по стенна картина в катедралата на Констанц

Роден
Починал
Семейство
Род Церинги
Баща Рудолф III фон Хахберг-Заузенберг
Братя/сестри Ото III фон Хахберг
Деца Рудолф IV фон Хахберг-Заузенберг
Хуго фон Хахберг-Заузенберг
Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг в Общомедия

БиографияРедактиране

Той е най-малкият син на маркграф Рудолф III (1343 – 1428) и Анна фон Фрайбург-Нойенбург (1374 – 1427).

Вилхелм последва баща си през 1428 г. Той разширява замък Заузенбург. През 1432 г. той получава църкви и територии. Чрез своя братовчед Йохан фон Фрайбург-Нойенбург той получава достъп до двора на херцога на Бургундия в Дижон.[1]

През 1432 г. херцог Вилхелм III от Бавария го прави свой управител (Verweser). През 1434 г. херцог Филип III от Бургундия го прави свой съветник и камерхер.[2]

През 1437 г. в служба на австрийския херцог той става фогт в Зундгау, Елзас и Брайзгау. Като фогт Вилхелм е намесен във войната на император Фридрих III против швейцарските айдгеноси. След австрийската загуба в битката при Св. Якоб (1443) Вилхелм, по нареждане на императора, моли френския крал Шарл VII за помощ, и той изпраща 40 000 наемници, така наречените арманяки.

На 21 юни 1441 г., заради големи финансови задължения, Вилхелм се отказва от управлението в полза на още малолетните му синове Рудолф IV и Хуго. Граф Йохан фон Фрайбург-Нойенбург поема като опекун управлението.[3]

ФамилияРедактиране

Вилхелм се жени за Елизабет (1422 – 1458), дъщеря на граф Вилхелм V фон Монфор-Брегенц († 1422) и Кунигунда фон Тогенбург († 1426/1436). Заради разточителния му живот те се разделят през 1436 г. Те имат децата:[4]

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach, 1965; S. 65.
  • Fritz Schülin: Binzen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Schopfheim, 1967; S. 523/524 (Stammtafel des Hauses Hachberg-Sausenberg).
  • Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 13; bei Schülin zitiert „In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931“.
  • Paul-Joachim Heinig: Kaiser Friedrich III. (1440 – 1493). Hof, Regierung und Politik, Köln/Weimar/Wien, 1997, S.324 – 328
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 542 – 556

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 14
  2. s. Sachs, S. 548
  3. Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 75.
  4. Wilhelm Markgraf von Baden-Hochberg Markgraf von Baden-Hochberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes