Винце
Винце или Винци (на македонска литературна норма: Винце; на албански: Vinca) е село в Северна Македония, в община Куманово.
| Винце Винце | |
| — село — | |
 Панорама на Винце | |
  Винце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 494 m |
| Население | 90 души (2002) |
| Пощенски код | 1323 |
| МПС код | KU |
| Винце в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Блатия, недалеч от левия бряг на река Пчиня в западното подножие на Градищанската планина.
История
редактиране
В края на XIX век Винце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1845 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Винци е село, населявано от 588 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Винци има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[4]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Винце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Винци като сръбско село.[7]
През 1942 година Христо Вакарелски отбелязва, че местните жители, както и съседите им в посока Овче поле, се наричат „котурци“.[8]
Според преброяването от 1994 година във Винце има 112 македонци и 1 сърбин. Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители, всички македонци.[9]
Личности
редактиране- Родени във Винце
Захарий Рашко-Призренски (? – 1830), митрополит на Цариградската патриаршия
Иван Бальов, кумановски селски войвода на ВМОРО- Стефко Тасев Янев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, ранен на 26 ноември 1912 година.[10] Починал в болница следващата година.[11]
- Тръпко Виличков (1877 – ?), кумановски войвода на ВМОРО
- Починали във Винце
- Васил Георгиев Хънтев, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[12]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 160.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 94
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 26
