Виторио Гасман
Виторио Гасман (на италиански: Vittorio Gassman) е италиански актьор. [1]
| Виторио Гасман Vittorio Gassman | |
| италиански актьор | |
 | |
| Роден |
1 септември 1922 г.
|
|---|---|
| Починал |
Рим, Италия |
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Национална академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1942–1999 |
| Награди | Кан - Най-добър актьор: „Ухание в мрака“ (1975) |
| Семейство | |
| Съпруга | Нора Ричи (1944-1952; развод) Шели Уинтърс (1952-1954; развод) Дилета Д'Андреа (1972) |
| Деца | 4 |
| Уебсайт | |
| Виторио Гасман в Общомедия | |
Биография редактиране
Викторио Гасман е роден в предградие на Генуа. Баща му е германски инженер Хайнрих Гасман (след като станал актьор, той е премахнал едно n от фамилното име на Виторио), майка му е пизанка Луиз Амброн, която е еврейка. В детството му се преместват в Рим, където завършва класическия литературен курс, а след това – Националната академия за драматично изкуство.
Той дебютира на театралната сцена в Милано през 1943 година, а в киното - през 1945 г. (филмът „Среща с Лаура“ на К. А. Феличе, филмът е изгубен). Славата на сцената бе донесена на Гасман от ролите му при Лукино Висконти в „Хамлет“ и „Тютюневият път“ (въз основа на пиесата на Джак Къркланд). През 1948 г. Гасман играе ролята на Джакомо Казанова в мелодрамата на Р. Фред „Тайнственият кавалер“. Въпреки това ролята на престъпника Уолтър в „Горчив ориз“ на Джузепе Де Сантис (1949) го прави наистина известен.
През 1952 г. ръководи създадения от него „Театър на италианското изкуство“.
Ако в началото на кариерата си Гасман беше смятан за майстор на драматичните роли то след 1958 г. благодарение на срещата си с Марио Моничели се премества на първите редици актьори на комедия в италиански стил. Поддръжниците на този жанр се обърнаха към изучаването на комичните аспекти на ежедневието в тяхната неразделна връзка с драматичното начало (под влиянието на неореалистичните нагласи). Моничели взе Гасман във филма „Неизвестни извършители“ (смята се, че филма е началото на комедия в италиански стил"). „Голямата война“, в романите на Бранкалеоне и много други.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1949 | Горчив ориз | Riso Amaro | Уолтър | Джузепе Де Сантис |
| 1958 | Неизвестни извършители | I soliti ignoti | Пепе пантерата | Марио Моничели |
| 1959 | Голямата война | La grande guerra | Джовани Бусака | Марио Моничели |
| 1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Чимино | Виторио Де Сика |
| 1961 | Труден живот | Una vita difficile | Себе си | Дино Ризи |
| 1962 | Изпреварването | Il Sorpasso | Бруно Кортона | Дино Ризи |
| 1966 | Армията Бранкалеоне | L'armata Brancaleone | Бранколеони ди Норча | Марио Моничели |
| 1967 | Седем пъти жена | Sette Volte Donna | Ченчи | Виторио Де Сика |
| 1970 | Бранкалеоне на кръстоносен поход | Brancaleone alle Crociate | Бранколеони ди Норча | Марио Моничели |
| 1971 | Аудиенция | L'Udienza | Принц Донати | Марко Ферери |
| 1971 | В името на италианския народ | In nome del popolo italiano | Лоренцо Сантенокито | Дино Ризи |
| 1974 | Ухание в мрака | Profumo di donna | Фаусто Консоло | Дино Ризи |
| 1974 | Обичахме се толкова много | C'eravamo tanto amati | Джанни Перего | Еторе Скола |
| 1976 | Татарската пустиня | Il deserto dei Tartari | полковник граф Филимор | Валерио Дзурлини |
| 1977 | Новите чудовища | I nuovi mostri | Дино Ризи / Еторе Скола | |
| 1977 | Изгубена душа | Anima persa | Фабио Щолц | Дино Ризи |
| 1996 | Слийпърс | Sleepers | Кинг Бени | Бари Левинсън |
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
