Владимир Дякович
Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV обикновено народно събрание от 1908 до 1911 г. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.[1]
| Владимир Дякович | |
| български просветен деец | |
| Роден | Владимир Дякович
|
|---|---|
| Починал | 31 декември 1929 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Болградска гимназия Одески национален университет |
| Партия | Демократическа партия |
| Научна дейност | |
| Работил в | Солунска българска мъжка гимназия 22 СУ "Георги Стойков Раковски" |
| Народен представител в: XIV ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Борис Дякович |
| Съпруга | Люба Саздова Ризова |
| Деца | Александър Дякович |
Биография
редактиранеРоден е през 1864 г. в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 г. прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война.[2] Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията.[3] Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). Ръководи Втора мъжка гимназия в София (от 1903).[1]
Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие.[4] В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.[5]
Книжовна дейност
редактиранеОсновател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.[6][7]
Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.[3]
Семейство
редактиранеЖенен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун.[1]
Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[8]
| Стефан Дякович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евдокия | Иван Дякович (1835 - 1889) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1860 - 1931) | Лев Дякович (1862 - 1897) | Владимир Дякович (1864 - 1929) | Люба Ризова | Борис Дякович (1868 - 1937) | Николай Дякович (1872 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1899 - 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Жечев 1995, с. 268.
- ↑ Жечев 1995, с. 265 – 267.
- ↑ а б Станев 2001, с. 49.
- ↑ Жечев 1995, с. 271.
- ↑ Жечев 1995, с. 272.
- ↑ Жечев 1995, с. 274.
- ↑ Станев 2001, с. 51.
- ↑ Билярски 2010.
Произведения
редактиране- Дякович, Владимир. Българите в Бесарабия. София, 1930.
Литература
редактиране- Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2001. ISBN 9544307567. с. 48 – 52.
- Жечев, Николай. Човекът на дълга. Черти от учителската, обществената и книжовна дейност на Владимир Дякович (1864 – 1929 г.) // Българите в Северното Причерноморие 4 (1). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995. с. 265 – 284.
- Билярски, Цочо. Защо забравяме напоследък бесарабските българи? // 2010.