Болградска гимназия

гимназия в Украйна

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.

Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“
Болградската гимназия
Болградската гимназия
Информация
СедалищеБолградРумъния,
(днес в Украйна)
Основаване1859 г.
ОснователНикола Богориди
Видгимназия
Карта Местоположение
Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“ в Общомедия
 
Болградската гимназия в началото на ХХ век

Проект за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация в средата на 40-те години, но не получава развитие заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.[1]

На 10 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаване на Народно централно училище в Болград, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, както и за всички православни, независимо от поста им, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището – приходи на Болградската община и на други 39 общини[2], както и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.[3]

Българското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.[4]

Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикаля селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.[5]

През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.[6]

 
Заглавна страница на „Ловчанският владика“

През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.[7]

Александър Теодоров-Балан пише в една своя мемоарна книга за младите си години.[8]:

През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност: Димитър Йосифов от Прилеп, друг от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици... Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.

След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.

През 2001 г. се подписва протокол между образователните министерство на България и Украйна, съгласно който обучението в гимназията следва да се осъществява основно на български език.

Директори на гимназията

редактиране
 
Директорът Димитър Мутев през 1863 г.
  1. Сава Радулов (15 март 1859 – 20 август 1859)
  2. Димитър Мутев (август 1859 – 14 януари 1864)
  3. Георгий Маркович (30 януари 1864 – 2 август 1864)
  4. Теодосий Икономов (12 август 1864 – 7 ноември 1864)
  5. Васил Берон (7 ноември 1864 – 16 ноември 1867)
  6. Павел Теодорович (1870 – 1881)
  7. Георги Стаменов (1881 – 1888)

Възпитаници на Болградската гимназия

редактиране

Сред известните възпитаници на Болградската гимназия са (по азбучен ред):

Политици и военни дейци

редактиране

Членове на Българската академия на науките

редактиране
  1. Дойнов 2005, с. 306 – 308.
  2. Сюпюр 1999, с. 102 – 103.
  3. Дойнов 2005, с. 308.
  4. Дойнов 2005, с. 308 – 309.
  5. Дойнов 2005, с. 302 – 303.
  6. Дойнов 2005, с. 310 – 312.
  7. Дойнов 2005, с. 314.
  8. Александър Теодоров-Балан, „Книга за мене си“, 1952 г., второ издание 1988 г.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
  • Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1999. ISBN 954-430-452-5.

Външни препратки

редактиране