Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сина на Тодор Живков. За дееца на ВМОРО вижте Владимир Живков (революционер).

Владимир Тодоров Живков е български политик от БКП, син на Тодор Живков.

Владимир Живков
български политик

Роден
5 юни 1952 г. (67 г.)

Образование Софийски университет
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС.

През 1980 г. Живков започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 година защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“, вероятно писана от самия Радев.[1] Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, с която има син Тодор Живков и за Валя, с която има дъщеря Елизабет Живкова.

Въпреки че Владимир Живков няма особени амбиции и качества и е известен с пиянството и разпуснатия си живот, Тодор Живков се опитва да го лансира в политическата йерархия на режима.[1] След смъртта на сестра си Людмила Живкова, Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982-февруари 1990 г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“.[2] От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-мо и 9-то народни събрания и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.[3]

Междувременно алкохолизмът на Живков се влошава, многократно пребива съпругата си и е залавян да шофира пиян, прекарва повечето си време в пиене. Държавна сигурност прикрива тези инциденти, като в същото време прави опити да контролира положението. За назидание трима от постоянните членове на компанията му са съдени в скалъпен процес и един от тях е изпратен в затвора в Белене.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 521 – 525.
  2. 65 години от рождението на Владимир Живков
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 119