Атанас Христов Малеев е български лекар, академик и генерал-майор.

Атанас Малеев
български лекар
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Депутат
VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Роден е в град Пловдив на 19 ноември 1917 година. Завършва гимназия в София и пак там през 1942 година завършва медицина. Членува в БОНСС от 1936. Участъков лекар във великотърновското село Церова курия и софийските села Костенец и Радуил. От 1943 до 1944 година е ръководител на противомаларична станция в хасковското село Любимец. Взема участие във Втората световна война като военен лекар в артилерийски полк. След това е лекар в Окръжната болница в София (1945 – 1948), където е и партиен секретар. От 1945 година е член на БКП. Постъпва в българската армия през 1948 г. като старши ординатор. От 1951 г. е помощник-началник на вътрешно отделение в Общовойсковата болница в София. През 1951 г. за няколко месеца е помощник-началник на отделение по болничната част на Военномедицинското управление. В края на годината е назначен за помощник-началник по лечебната част на Централния военен госпитал. През 1954 г. става началник на отделение в Правителствената болница. Между 1958 и 1960 г. е началник на вътрешно отделение в Общоармейската болница в София. През 1960 г. се създава Военномедицинска академия, където Атанас Малеев е назначен за началник на Катедрата по военнополева терапия и на Клиниката по военнополева терапия. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-началник по лечебната част на Военномедицинска академия. През 1962 г. защитава кандидатска (докторска) дисертация

Ректор е на Военномедицинската академия в София през 1962 – 1964 г.[1] и директор на Научен институт по вътрешни болести и фармакология[2]. От 1955 година е старши научен сътрудник, от 1961 доцент, а през 1966 година става професор. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[3] В периода 1956 – 1971 г. е главен терапевт на българската армия[4]. През 1971 година напуска армията и започва работа като завеждащ IV вътрешна клиника на ИСУЛ. На следващата година става завеждащ катедрата по Вътрешни болести и клинична фармакология. През 1972 година е сред основателите на Медицинска академия и неин пръв ректор до 1979 година. През 1974 става член-кореспондент на БАН и на Академията на науките на СССР, а от 1981 година е академик. От 1975 до 1977 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1977 до 1989 е член на ЦК на БКП. През 1969 година е удостоен с Димитровска награда, а през 1984 година с „Герой на социалистическия труд“. На 9 май 1984 година влиза в правителството на Гриша Филипов като председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър[5]. През 1990 година е изключен от БКП[6]. Атанас Малеев е брат на Мара Малеева-Живкова. Заедно с други свои колеги създава и внедрява лекарствата алмагел, алмагел А, бромалгин, репарсолон, биомет и други[7].

ОтличияРедактиране

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[8]

ТрудовеРедактиране

  • „Лечение на острия вирусен хепатит с глюкокортикоиди“ (1962)
  • „Курортно лечение на стомашночревните заболявания“ съавтор (1964)
  • „Хронични колики“ (1967)
  • „Жълтеници“ (1969)
  • „Хронични хепатити“ (1974)
  • „Съвременни лабораторни изследвания при чернодробните заболявания“ съавт. (1977)
  • „Ядрената смърт“ съавт. (1984)
  • „Болести на панкреаса“ (1984)
  • „Биотехнологията в медицината“ (1986)

СемействоРедактиране

Тодор
 
Вуна
 
Герго
 
Цветана
 
Найден
 
?
 
Атанас
 
?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Живков
 
 
 
 
 
Маруца Гергова
 
 
 
 
 
Христо Малеев
 
 
 
 
 
Неделя Алтънкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
 
Цветана
 
Тодор Живков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мара Малеева-Живкова
 
Найден
 
Атанас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Стойчев
 
Людмила Живкова
 
Иван Славков
 
 
 
 
Маруся Мирчевска
 
Владимир Живков
 
Валентина Станимирова
 
Вяра
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Стефанов
 
Евгения Живкова
 
Тодор Славков
 
Силвия Панагонова
 
 
 
 
Тодор Живков
 
Елизабет Живкова
 
 
 
Дора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Людмила Стефанова
 
Андреа Стефанова
 
 
 
Катерина Славкова


ИзточнициРедактиране

  1. Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г.. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 87.
  2. „Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина“, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен 9 февруари 2012 
  3. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 177
  4. Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г.. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 87.
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 274.
  6. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 273.
  7. Тонев, Ст., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г.. Генерали в бели престилки. София, Ирита, 2008. ISBN 9789549993851. с. 88.
  8. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.