Уикипедия

Тодор Славков

български бизнесмен

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова, полубрат на Евгения Живкова, внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков. Често неофициално е наричан Малък Тошо, Малък бай Тошо и Малък Тато. Майка му Людмила Живкова умира, когато нейният син е едва на 10 години.

Тодор Славков
български бизнесмен
Роден
18 май 1971 г. (53 г.)
Учил вПърва английска езикова гимназия
Предприемаческа дейност
Областмениджмънт
Семейство
БащаИван Славков
МайкаЛюдмила Живкова

Биография

редактиране

Образование

редактиране

Славков завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г. След това е изпратен в Швейцария, за да завърши бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален.[1]

Дело за изнасилване

редактиране

От ранна възраст Тодор Славков подражава на разпуснатия начин на живот на баща си – пиянства, играе хазартни игри със значителни залози, шофира без документи.[2] През 1988 г. манекенката Мила Гешева подава оплакване, че на 9 срещу 10 юли е изнасилена от Славков, учещия в България син на унгарски дипломат Жолт Хайду и Орлин Ножаров в квартирата на Хайду на ул. „Цар Асен“ 106. За случая е информиран лично Тодор Живков, след което прокуратурата прекратява следствието, заради липса на данни за престъпление, като самият Славков не е разпитван, тъй като точно тогава заминава на море.[2]

След този случай Славков е поставен под постоянния надзор на служител на Управление за безопасност и охрана на Държавна сигурност. През следващото лято по настояване на Тодор Живков и на сестра му Евгения Живкова, той е изпратен на държавни разноски да учи мениджмънт в Швейцария.[2]

Докато е в Швейцария, научава, че режимът на Живкови е паднал. На 18 декември 1989 г., месец след свалянето на дядо му от власт, следствието по жалбата за изнасилване срещу Славков е подновено. По искане на българските власти швейцарците задържат Тодор Славков през 1994 г. и го екстрадират в България на 15 февруари 1995 г. след 8 месеца арест. В София, Тодор Славков изкарва още 13 месеца в килията и е освободен срещу гаранция през март 1996 г.[3][4]

Процесът за груповото изнасилване на Гешева стартира на 18 март 1996 г. в районния съд. Тодор Славков получава присъда на първа съдебна инстанция. Софийският районен съд го осъжда на година затвор за участие в груповото изнасилване. Хайду и Ножаров получават по три години лишаване от свобода. Съдът приспада времето, през което Славков е бил в ареста и така се оказва, че той вече е излежал присъдата си. Тримата осъдени трябва да изплатят съдебните разноски в размер на 298 160 лева, както и 10 000 лева на тъжителката Мила Гешева.[5]

Решителното доказателство за невинността на Тодор Славков е снимка, на която той лежи в креват с гипсиран крак. Медицинската експертиза, която придружава снимката, гласи, че по времето на изнасилването Тодор Славков е с гипсиран крак и следователно не би могъл да изнасили момичето, тъй като в подобно състояние той не може да стори това. Втората съдебна инстанция – Софийски градски съд – оправдава през 2000 г. и тримата.[5] Тодор Славков е оневинен напълно едва през 2002 г.[3][6] Според известния адвокат Марин Марковски право е имала първата инстанция, осъдила Тодор Славков, а не втората, която го оправдава „определено под натиск“.[7]

Бизнес

редактиране

Едно от големите бизнесначинания на Тодор Славков е дискотека „Ескейп“ в София.[8] През 2000 г. той я прехвърля изцяло на Георги Чопев.[9]

През есента на 2015 г. Тодор Славков е официален съсобственик в пет фирми. Той притежава около 10 процента от акциите на „Стройпроект трейдинг“, фирма, която притежава лиценз за търговия с оръжие. Според отчета за 2014 г. фирмата има едва 19 хил. лв. печалба, а през 2015 г. не развива почти никаква дейност. Фирмите „Велосити ИЮ“ и „Л.Т.Х. Груп“ и „Л.Т.Х. Груп ООД“, въобще не развиват дейност или отчитат нула лева печалба.[10]

Чрез фирмата „Л.Т.Х. Груп“ Тодор Славков държи и 80 процента от оръжейния завод „Български Бергман“ в Търговище. До 10 ноември 1989 г. предприятието е единственото на Балканите, което може да произвежда гетинаксови тръби. През 2014 г. заводът има 108 хил. лв. печалба.[10] Покрай участието си в телевизионното реалити Big Brother All Stars 3 Кристина Патрашкова разкрива, че е собственик на фирма за производство на тръби за канализация и друга фирма за производство на капаци за шахти от каучук, имайки предвид вероятно завода в Търговище.[11]

Управлява и общ бизнес със сина на парламентарния енергиен шеф Рамадан Аталай – Ревин. Те се занимават с търговия с лизингови стоки чрез общата фирма „Стройпроект груп“. Седалището на дружеството е в София, а капиталът – 50 хиляди лева, разделен поравно между двамата и една дама.[12] През 2014 г. фирмата отчита хиляда лева загуба.[10]

Участва в различни бизнес предприятия, едно от които в областта на телекомуникационните системи.[13]

Управлява и кокошкарник за щастливи кокошки близо до Пещера, който по данни на ДАКСИ е създаден през 1998 г. и се държи от братята Иван и Стоян Ангелови.[12]

Участия в реалити предавания

редактиране

През пролетта на 2009 г. взима участие в благотворителното издание на реалити предаването Vip Brother 3. Завършва на трето място след зрителския вот.[14][15][16]

През 2012 г. Тодор Славков е главно действащо лице в реалитито на TV7 „Х Милионер търси съпруга“.[17]

През есента на 2014 г. участва за втори път в реалити – Big Brother All Stars 3. Тодор Славков има проблеми с алкохола, което е експонирано и в сезона на Big Brother с негово участие. Показва чувство за хумор, с което завладява зрителите. Славков печели шоуто.[18]

Победата в Big Brother All Stars 3 е причина в телевизионни коментари Тодор Славков да бъде определян като „любимата риалити звезда на България“.[19]

Участие в политиката

редактиране

На общинските избори през 2015 г. неуспешно се кандидатира за общински съветник в София от партията „Напред България“.[20]

Публичен образ: бохемство

редактиране

Личният живот на Тодор Славков е експониран в жълтите медии. Той се изживява като бохем. Има дъщеря, Катя. Тя е извън светлините на прожекторите, докато баща ѝ не решава да я представи пред зрителите на Гала в предаването „На кафе“ през януари 2015 г.[21]

Семейство

редактиране
Тодор
 
Вуна
 
Герго
 
Цветана
 
Найден
 
?
 
Атанас
 
?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Живков
 
 
 
 
 
Маруца Гергова
 
 
 
 
 
Христо Малеев
 
 
 
 
 
Неделя Алтънкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
 
Цветана
 
Тодор Живков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мара Малеева-Живкова
 
Найден
 
Атанас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Стойчев
 
Людмила Живкова
 
Иван Славков
 
 
 
 
Маруся Мирчевска
 
Владимир Живков
 
Валентина Станимирова
 
Вяра
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Стефанов
 
Евгения Живкова
 
Тодор Славков
 
Силвия Панагонова
 
 
 
 
Тодор Живков
 
Елизабет Живкова
 
 
 
Дора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Людмила Стефанова
 
Андреа Стефанова
 
 
 
Катерина Славкова

Източници

редактиране
  1. ↑ Елица Гилтяй, „Тошко и Жени гледали кози и зайци в Бояна“, в. „24 часа“, 24.04.2009 г.
  2. ↑ а б в Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 530 – 533.
  3. ↑ а б Елена Енчева, „Свършиха ли делата срещу фамилията Живкови?“, в. „Сега“, 28 ноември 2000 г.
  4. ↑ „Славков-младши излезе от затвора, но остава под домашен арест“, в. „Дневник“, 25 март 1996 г.
  5. ↑ а б Фани Чоджумова, „Снимка с гипсиран крак спаси Малък Тошко от решетки“, в. „Новинар“, 20 март 2009 г.
  6. ↑ „Тодор Славков: Затворът ме озлоби!“, интервю на Валерия Велева, kurier.bg, 10/09/2011 г.
  7. ↑ „Марковски: Имаше изнасилване, Тодор Славков бе осъден, после оправдан под натиск“, в. „24 часа“, 5 януари 2014 г.
  8. ↑ Профил на Тодор Славков в slava.bg.
  9. ↑ „Внукът на Тато отворил заведението“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 8 ноември 2003 г.
  10. ↑ а б в „Тодор Славков фалира“, bgdnes.bg, 27.10.2015.
  11. ↑ Петя Колева, „Ето какво работи Тодор Славков“ Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., internews.bg, 12.12.2014 г.
  12. ↑ а б „Малък Тошко шеф на курник“, vsekiden.com, 24 март 2014 г.
  13. ↑ „Тодор Славков: Сестра ми Жени Живкова ме помоли да не се излагам в Биг Брадър“, интервю на Стела Атанасова, в. „24 часа“, 22.11.2014 г.
  14. ↑ Профил на Тодор Славков, сайт на Vip Brother 3.
  15. ↑ Иван Бакалов, „Тодор Славков във „ВИП Брадър“ и подвизите на фамилията Живкови“, e-vestnik.bg, 25 март 2009 г.
  16. ↑ Оля Желева, „Кой какъв се оказа във ВИП Брадър 3“, e-vestnik.bg, 9 май 2009 г.
  17. ↑ „Малък Тошко си избра две булки в „X Милионер търси съпруга“ Архив на оригинала от 2015-02-09 в Wayback Machine., 19min.bg, 11.11.2012 г.
  18. ↑ „Тодор Славков: Продуцентите манипулират вота на зрителите“ Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine., opozicia.com, 26 януари 2015 г.
  19. ↑ Елза Парини, „Фейсбук изригна срещу Тодор Славков и победата му“, bulgaria.utre.bg, 16 декември 2014 г.
  20. ↑ „С Тодор Славков „Напред България“ тръгва към местните избори“, dnevnik.bg, 18 септември 2015 г.
  21. ↑ „На кафе с Тодор Славков...“ Архив на оригинала от 2015-02-09 в Wayback Machine., play.novatv.bg, 23 януари 2015 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Славков&oldid=12413055“.