Николай Аретов

български литературен историк

Николай Аретов Аретов е български филолог, литературен критик и историк, преводач. Професор в Института за литература при Българската академия на науките.

Николай Аретов
български литературен историк
Николай Аретов през 2010 г.
Николай Аретов през 2010 г.
Роден
14 март 1954 г. (69 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за литература при БАН
Публикации„Убийство по български“ (1994)
„Национална митология и национална литература“ (2006)
Николай Аретов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 14 март 1954 г. в София. Завършва българска филология (втора специалност „Френски език“) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1978 г.[1] След това е учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в Якоруда (1978 – 1980) и редактор в списание „Читалище“ (1980 – 1982).[1]

От 1982 г. работи в Института за литература при Българската академия на науките. Избран е за професор през 2011 г.[2] Pедактор е в списание „Литературна мисъл“, заместник главен редактор от 2000 г., главен редактор от 2012 г.

През 1988 г. защитава дисертация на тема „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. (развитие, връзки с оригинална книжнина, проблеми на рецепцията)“, а през 2006 г. става доктор на филологическите науки с труда „Национална митология и национална литература, сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVІІІ и ХІХ век“.[2][1]

Хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (1991 – 1999), в Нов български университет (1999 – 2011), в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от 2004).

Главен редактор е на издателство „Кралица Маб“.

Идеи и научни приноси редактиране

Николай Аретов започва да публикува през 1979 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература и култура, сравнителното литературознание, теория и критика на превода, криминалния роман, национализма и националната идентичност. Превежда от английски трудове по история и културология (Антъни Смит, Питър Шугър). Издирва и публикува неиздавани или малко познати произведения на български автори от миналото – Васил Попович, Владимир Полянов, Асен Христофоров. Той е организатор и участник в международни изследователски проекти, като Балкански идентичности в българската култура. Негови студии са публикувани в Полша, Северна Македония, Чехия, Белгия, САЩ и други.

Членства редактиране

Библиография редактиране

  • Димитър и Рахил Душанови. София: Народна просвета, 1988.
  • Преводната белетристика от първата половина на XIX в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1990.
  • Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. София: Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1994. (2 доп. изд. С.: Кралица Маб, 2007) ISBN 978-954-533-076-6
  • Българското възраждане и Европа. София: Кралица Маб, 1995. (2 изд. 2001) ISBN 954-376-003-4
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново: Абагар, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова). ISBN 954-427-251-8
  • Васил Попович. Живот и творчество. София: Кралица Маб, 2000. ISBN 954-533-030-2
  • Литература за 10 клас. Учебно помагало. София: Анубис, 2000. (В колектив със Симеон Хаджикосев, Клео Протохристова, Ренета Божанкова, Роман Симеонов). (2 преработено изд. 2001).
  • Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век. София: Кралица Маб, 2006. ISBN 978-954-533-076-6
  • Българска литература. XVIII-XIX век. Един опит за история. София: Анубис, 2006. (с Николай Чернокожев). ISBN 978-954-426-725-4
  • Българската литература от епохата на националното възраждане. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-099-5
  • Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. София: Кралица Маб, 2011, 256 с. ISBN 978-954-533-109-1
  • Софроний Врачански. Живот и дело. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9
  • Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. Първо издание. 366 с. София: Кралица Маб, 2019, ISBN 978-954-533-178-7
  • Литература за 7. клас Учебник. София: Анубис-Булвест 2000, 2017. (В колектив с Боян Биолчев и Нели Илиева)
  • Книга за учителя по литература за 7. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2017. (В колектив с Боян Биолчев и Нели Илиева)
  • Литература за 9. клас Учебник. София: Анубис-Булвест 2000, 2018. (В колектив с Боян Биолчев, Борис Минков и Веселина Тонева)
  • Семейни истории. София: Кралица Маб, 2021. ISBN 978-954-533-199-2[3]
  • Бленувани и плашещи: Чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия ХІХ век. София: Кралица Маб, 2023. ISBN 978-954-533-208-1

За него редактиране

  • Речник по нова българска литература (1878-1992). София: Хермес, 1994.
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново, 1996.
  • Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. София: ИК „Проф. Марин Дринов“, 2016. ISBN 978-954-322-870-6

Източници редактиране

  1. а б в Николай Аретов в Института за литература на БАН.
  2. а б Николай Аретов Аретов[неработеща препратка], НАЦИД.
  3. Росица Чернокожева, Синдромът Амаркорд, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 22 март 2023 г.

Външни препратки редактиране