Отваря главното меню

Николай Аретов Аретов е български филолог, литературен критик и историк, преводач.

Николай Аретов
български литературен историк
Николай Аретов през 2010 г.
Николай Аретов през 2010 г.

Роден

Образование Великотърновски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Работил в Институт за литература при БАН
Публикации „Убийство по български“ (1994)
„Национална митология и национална литература“ (2006)

БиографияРедактиране

Роден е на 14 март 1954 година в София. Завършва българска филология (втора специалност „Френски език“) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1978 година. След това е учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в град Якоруда (1978 – 1980) и редактор в списание „Читалище“ (1980 – 1982). От 1982 година работи в Института за литература при Българската академия на науките, редактор е в списание „Литературна мисъл“, заместник главен редактор от 2000 година, главен редактор от 2012. Хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (1991 – 1999), в Нов български университет (от 1994), в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от 2004).

Главен редактор е на издателство „Кралица Маб“.

Идеи и научни приносиРедактиране

Николай Аретов започва да публикува през 1979 година. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература и култура, сравнителното литературознание, теория и критика на превода, криминалния роман, национализма и националната идентичност. Превежда от английски трудове по история и културология (Антъни Смит, Питър Шугър). Издирва и публикува неиздавани или малко познати произведения на български автори от миналото – Васил Попович, Владимир Полянов, Асен Христофоров. Той е организатор и участник в международни изследователски проекти, като Балкански идентичности в българската култура. Негови студии са публикувани в Полша, Северна Македония, Чехия, Белгия, САЩ и други.

ЧленстваРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Димитър и Рахил Душанови. Нар. просвета, 1988.
  • Преводната белетристика от първата половина на XIX в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1990.
  • Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1994. (2 доп. изд. С.: Кралица Маб, 2007) ISBN 978-954-533-076-6
  • Българското възраждане и Европа. С.: Кралица Маб, 1995. (2 изд. 2001) ISBN 954-376-003-4
  • Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново: Абагар, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова). ISBN 954-427-251-8
  • Васил Попович. Живот и творчество. С.: Кралица Маб, 2000. ISBN 954-533-030-2
  • Литература за 10 клас. Учебно помагало. С.: Анубис, 2000. (В колектив със С. Хаджикосев, К. Протохристова, Р. Божанкова, Р. Симеонов). (2 преработено изд. 2001).
  • Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и XIX век. С.: Кралица Маб, 2006. ISBN 978-954-533-076-6
  • Българска литература. XVIII-XIX век. Един опит за история. С.: Анубис, 2006. (с Николай Чернокожев). ISBN 978-954-426-725-4
  • Българската литература от епохата на националното възраждане. С.: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-099-5
  • Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011, 256 с. ISBN 978-954-533-109-1
  • Софроний Врачански. Живот и дело. С.: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9
  • Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. Първо издание. 366 с. София: Кралица Маб, 2019, ISBN 978-954-533-178-7

Външни препраткиРедактиране