Владимир Танинчев
Владимир Христов Танинчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918) и Инспектор на артилерията (1933).
| Владимир Танинчев | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 16 март 1882 г.
|
| Дата и място на смърт | 1955
Самоков |
Биография редактиране
Владимир Танинчев е роден на 16 март 1882 г. в София. През 1903 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти артилерийски полк. През 1908 г. като поручик от 3-ти артилерийски полк и командирован за обучение в Артилерийска и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1911 г. Там завършва и школата за механици и водачи на автомобили.[1] Междувременно през 1910 е произведен в чин капитан. Служи в софийския арсенал.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) Владимир Танинчев завежда стрелбата в Главна армейска артилерийска работилница. На 5 декември 1916 е произведен в чин майор, а след края на войната на 1 април 1919 г. е в чин подполковник. Съгласно заповед № 355 от 1921 г. „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента.[2]
На 6 май 1924 г. е произведен в чин полковник, а през 1928 г. съгласно заповед № 142а по Министерството на войната е назначен за завеждащ въоръжението в артилерийската инспекция. През 1929 г. съгласно заповед № 65 по Министерството на войната е командирован за началник на Държавната военна фабрика, а със заповед № 173 от същата година е назначен за началник (27 август 1929 – 1 юни 1933). На 31 октомври 1930 в чин генерал-майор, а от 1933 г. съгласно заповед № 90 по Министерството на войната заема най-висшата артилерийска длъжност – Инспектор на артилерията.
След преврата от 9 септември 1944 г. започват репресиите срещу ген. Танинчев и неговото семейство. Той е уволнен от армията през 1947 г., а в периода 1947 – 1951 г. имуществото му в Самоков, София и Варна е отнето под претекст, че е незаконно забогатял. Генерал-майор Владимир Танинчев е женен и има 3 деца. Синът му Христо също е офицер – поручик (1945) и е участник във Втората световна война (1941 – 1945).
Военни звания редактиране
- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (5 декември 1916)
- Подполковник (1 април 1919)
- Полковник (6 май 1924)
- Генерал-майор (31 октомври 1930)
Образование редактиране
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903)
- Артилерийска и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1908 – 1911)
Награди редактиране
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента (1921)
Бележки редактиране
- ↑ Танчев. с. 212 – 213 (Цит: ВИ, № 64, 24 юни 1908; № 118, 29 октомври 1911; № 141, 22 декември 1911; Списък на офицерите (1909), с. 301)
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 197 – 198
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.