Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За града вижте Кресна.

Ста̀ра Крѐсна (изписване до 1945 година: Стара Крѣсна) е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.

Стара Кресна
Stara Kresna, Bulgaria (Unsplash).jpg
Общи данни
Население 3637 души[1] (15 юни 2020 г.)
184 души/km²
Землище 19 169 km²
Надм. височина 409±1 m
Пощ. код 2845
Тел. код 074337
МПС код Е
ЕКАТТЕ 39699
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Кресна
Николай Георгиев
(БСП, АБВ)
Стара Кресна в Общомедия

ИменаРедактиране

Името на селото е само Кресна до 29 септември 1978 г., когато селището Гара Пирин е обявено за град с ново име Кресна, а едноименното село е преименувано на Стара Кресна.[2]

ГеографияРедактиране

Село Стара Кресна се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет.[3] На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.[4]

В 1891 г. Георги Стрезов пише за Кресна:

Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от Пирин. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от Градево до Яникьой, увива се Струма. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има мост над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по Сярско, Зъхненско и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците ѝ занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е мюдюрлук; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – Мечкул, 80 к., Хощава, 180 къщи, и Синакос, 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.[6]

В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО. Председател на комитета е Андрей Мицов, а пунктов отговорник – брат му Прокоп Мицов. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев.[3]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Kresna се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.[7]

През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче.[8]

ЛичностиРедактиране

 
Стефан Карчев
Родени в Стара Кресна
  •   Андрей Мицов (1874 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[9]
  •   Мицо Стоилков, български възрожденец, оглавил с брат си Ангел Кресналията българското църковно движение, участници в Кресненското въстание
  •   Георги Корчев (1875 – 1965), български учител и революционер, деец на ВМОРО
  •   Лазар Корчев (? – 1912), български общественик
  •   Петре и Дане, баща и син, и Димитър, осъдени на 15 години по обвинение в участие в убийство на цигани от българска чета в Кресненския пролом през октомври 1902 година[10]
  •   Прокоп Мицов (1877 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Стефан Карчев (1850 – 1956), български революционер и просветен деец
  •   Христо Мицов, български революционер, деец на ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Указ № 1582 от 6 септември 1978 г. Обн. ДВ. бр. 77 от 29 септември 1978 г.
  3. а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 212.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142-143.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 29.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  8. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  10. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392 - 293.