Водениците или Воденицата е заличена махала (населено място) в Югозападна България, на територията на област Благоевград, община Петрич.[1]

Водениците
— бивша махала —
България
41.4562° с. ш. 23.0125° и. д.
Водениците
Област Благоевград
41.4562° с. ш. 23.0125° и. д.
Водениците
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаПетрич
Надм. височина609 m

География

редактиране

Махалата се е намирала в южните склонове на планината Огражден, край река Градешница. Била е разположена на около 22 километра северозападно от село Първомай.[1]

Според народно предание Водениците възниква в Османската империя в средата на XIX век като махала на сборното село Игуменец. Населението на махалата преживява с воденичарство, земеделие и животновъдство.[1]

Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Водениците (Vodenizite) има 48 българи екзархисти.[2] В началото на XX век горите около Водениците са унищожени от пожар. В резултат на ерозията и наводненията намалява обработваемата земя и част от населението се изселва в махала Робово (днес село Волно) и село Орман (днес Кавракирово).[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от селището е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

В периода 1946 – 1956 година жителите на Водениците окончателно се изселват в село Гега, обезлюдявайки напълно махалата[1] Махалата не е заличавана с административен акт.[4]

Махалата е заличена със служебен документ (към 1 януари 1956 г.) за заличаване на населени места в периода 1946 – 1956 г.[5]

Население (по преброяване)
  • 1920 година – 26 жители
  • 1926 година – 28 жители
  • 1934 година – 23 жители
  • 1946 година – 19 жители

Личности

редактиране
Родени във Водениците
  •   Илия Донев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, 1 рота на 3 солунска дружина[6]
  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  3. >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  4. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 61.
  5. Справка в Националния регистър за населени места
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.