Кавракирово

село в община Петрич, обл. Благоевград
Вижте пояснителната страница за други значения на Орман.

Кавракѝрово е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград. Селото носи името Орман до 1951 година, когато е прекръстено на името на Симеон Кавракиров.

Кавракирово
България
41.4354° с. ш. 23.1668° и. д.
Кавракирово
Област Благоевград
41.4354° с. ш. 23.1668° и. д.
Кавракирово
Общи данни
Население1546 души[1] (15 март 2024 г.)
199 души/km²
Землище7769 km²
Надм. височина97 m
Пощ. код2889
Тел. код07427
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ35081
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Кавракирово
Александър Треновски
(ГЕРБ)

География

редактиране

Село Кавракирово е разположено северозападно от общинския център Петрич в южните поли на Огражден планина в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Първомай и Михнево.

Селото се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година под името Богуново и Богиево. Съгласно първия регистър в селото живеят 56 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.[2] Според народно предание първоначално селото се намира на 3 километра североизточно от днешното – в местността Богоево, но през XVIII век е опожарено от турци от село Гюргево и изселено. По-късно възниква на днешното си място като чифлик под името Орман.

През XIX век е неголямо чифликчийско селище, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орман чифлик е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 132 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Орман, при десния бряг на Струмица на СЗ от Петрич 1 1/2 час; път равен. Лежи в последните склонове на Малешовската планина, на един баир. Ражда се най-много ориз. В параклиса си четат смесено. Къщи 70.[4]

Според изследванията на Васил Кънчов към 1891 година село Орман има всичко 45 къщи, от които 30 български и 15 цигански.[5] Пак според Кънчов към 1900 година селото е населявано от 220 жители, всички българи-християни. Цигани не са посочени.[6]

Съгласно статистическото изследване на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 272 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[9]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост
Общо 1536
Българи 1.055
Турци 3
Цигани 303
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 174

Културни и природни забележителности

редактиране

Село Кавракирово е известно със своите потомствени музиканти – зурнаджии и е един от основните центрове на зурнаджийската традиция в България.[11]

Личности

редактиране
Свързани с Кавракирово
Починали в Кавракирово

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.566 – 567
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 129.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  11. Зурнаджийска група на Демко Куртов[неработеща препратка]