Волино (на македонска литературна норма: Волино) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Волино
Волино
41.2203° с. ш. 20.7406° и. д.
Волино
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областСтружко поле
Надм. височина693 m
Население462 души (2002)
Пощенски код6341
МПС кодОН

География редактиране

Селото е разположено северозападно от Охрид между река Сатеска и канала, който я свързва с Охридското езеро.

История редактиране

В XIX век Волино е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Волино (Volino) е посочено като село с 45 домакинства със 120 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Волино има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Волино е населявано от 330 жители, всички българи християни.[3] Църквата „Света Богородица“ е от 1900 година.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волино има 280 българи екзархисти.[6]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

На 18 септември 1994 година са осветени основите, а на 17 юли 2005 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява готовата църква „Света Неделя“. Фреските са дело на Драган Ристески от Охрид и Лазар Лечич от Нови Сад.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 462 жители, всички македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 462
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

До 2004 година селото е част от община Мешеища.

Личности редактиране

Родени във Волино

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164 – 165. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.