Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.

Волфганг Паули
Wolfgang Ernst Pauli
австрийски физик
Роден
25 април 1900 година
Починал
15 декември 1958 година (58 г.)
ПогребанШвейцария
НационалностFlag of Austria.svg Австрия
Учил вМюнхенски университет
НаградиНобелова награда за физика (1945)[1][2]
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приАрнолд Зомерфелд
Работил вГьотингенски университет
Хамбургски университет
Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Институт за перспективни изследвани
Известен спринцип на Паули
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1945)
Волфганг Паули в Общомедия

БиографияРедактиране

Паули е роден на 25 април 1900 г. във Виена, Австрия[3], в семейството на лекаря и професор по химия Волфганг Йозеф Паули (1869 – 1955), произхождащ от видното пражко еврейско семейство Пашелес (Pascheles),[4] и журналистката Берта Шюц. През 1898 г. бащата сменя фамилията си от Пашелес на Паули, а през следващата година, непосредствено преди да се ожени, приема католическата вяра. Презимето на младия Паули идва от името на неговия кръстник, известния физик Ернст Мах, който в Прага е учител на баща му.

През 1918 г. Паули завършва с отличие гимназията „Доблингер“ във Виена, а само два месеца след това публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 г. защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ на тема „Квантова теория на йонизирания молекулярен водород“ под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това прекарва година в Гьотингенския университет като асистент на Макс Борн, от 1923 до 1928 г. е професор в Хамбургския университет, а от 1928 г. – в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих. През 1930 г. Паули изказва предположението, че съществува елементарната частица неутрино, което предположение става втория по значимост негов принос в атомната физика. Тази всепроникваща частица е открита експериментално едва след 26 години, още преди Паули да почине. През 1940 г. емигрира в САЩ и става професор в Института за перспективни изследвания (на английски: Institute for Advanced Study, IAS) в Принстън. През 1946 г. се завръща в Цюрих на предишното си професорско място.

Известен е главно със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурата на материята и химията като цяло.

През 1958 г. Паули се разболява от рак на панкреаса. Когато неговият последен асистент, Чарлз Енц, го посещава в болницата Роткройц в Цюрих, Паули го пита: „Видяхте ли номера на стаята?“ Номерът бил 137, и Паули го приема за лошо предзнаменование. През целия си живот Паули се занимава с въпроса, защо константата на тънката структура, безразмерна фундаментална константа, има стойност, почти равна на 1/137. Паули умира в тази стая на 15 декември 1958 г.

ИзточнициРедактиране

  1. а б The Nobel Prize in Physics 1945. // Посетен на 5 февруари 2021 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 5 февруари 2021 година. (на английски)
  3. Babelio
  4. Ernst Mach and Wolfgang Pauli’s ancestors in Prague

БиблиографияРедактиране

  • Михаил Бушев. Непознатият Волфганг Паули. – Философски алтернативи, 2010, № 1,

Външни препраткиРедактиране