Отваря главното меню

Волфганг Хилбиг (на немски: Wolfgang Hilbig) е немски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Волфганг Хилбиг
Wolfgang Hilbig
Роден 31 август 1941 г.
Починал 2 юни 2007 г. (65 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе
Награди Награда Ингеборг Бахман (1989)
Награда Георг Бюхнер (2004)

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Волфганг Хилбиг е роден в Тюрингия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. По време на Битката при Сталинград баща му е обявен за безследно изчезнал.

След осемгодишно училищно образование в родното си градче Мойзелвиц Хилбиг изучава професията на стругар. Отбива военната си сужба в Националната народна армия на ГДР. После работи като машинен техник, изкопчия и монтьор към открития рудник за кафяви каменни въглища в Мойзелвиц.

През 1967 г. неговото предприятие го праща в Кръжок на пишещи работници в Лайпциг. Но само след една година талантливият самоук е изключен, понеже рецитираните от него стихотворения остават напълно неразбрани.

Преди това насилственото смазване на Пражката пролет хвърля Хилбиг в дълбока душевна криза.

През лятото на 1968 г. участва в неразрешено от властите литературно четене на туристически кораб в язовир край Лайпциг, което довежда до нови политически репресии за неколцина поети, но също така разкрива поетическото дарование на Хилбиг.

След като по неволя живее при пишещи приятели в Лайпциг, през 1970 г. Хилбиг се завръща в родното си градче и там работи като огняр в държавно предприятие.

Дълго време не го публикуват. Когато през 1979 г. стихосбирката му „Отсъствие“ („Abwesenheit“) излиза в Западна Германия, Хилбиг е арестуван за два месеца и после освободен, без да му е повдигнато обвинение. Преселва се в Източен Берлин, където също си намира работа като огняр.

Под влияние и съдействието на Франц Фюман през 1979 г. става писател на свободна практика и на редуване живее в Източен Берлин и Лайпциг.

През 1985 г. успява с туристическа виза да напусне ГДР и да се пресели в Западна Германия.

От 1994 до 2002 г. е женен за писателката Наташа Водин и живее със семейството си в Берлин.

За творчеството си Хилбиг е удостоен с редица литературни отличия, сред които изпъкват наградите Ингеборг Бахман (1989) и Георг Бюхнер (2004).

Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг, Саксонската академия на изкуствата[1] и Баварската академия на изящните изкуства.[2]

На 2 юни 2007 г. Волфганг Хилбиг умира в Берлин от рак на 65-годишна възраст.[3]

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • Abwesenheit, Gedichte, 1979
  • Die Versprengung, Gedichte, 1986
  • Bilder vom Erzählen, 2001,
  • Gedichte Band 1 der Werke (Gesamtausgabe), 2008

Романи и разказиРедактиране

  • Unterm Neomond, Erzählungen, 1982
  • Der Brief. Drei Erzählungen, 1985
  • Die Territorien der Seele, Fünf Prosastücke, 1986
  • Die Weiber, 1987
  • Eine Übertragung, Roman, 1989
  • Über den Tonfall, Drei Prosastücke, 1990
  • Alte Abdeckerei, Erzählung, 1990
  • Die Kunde von den Bäumen, 1992
  • Grünes grünes Grab, Erzählungen, 1993
  • „Ich“, Roman, 1993
  • Die Arbeit an den Öfen, 1994
  • Das Provisorium, Roman, 2000
  • Der Schlaf der Gerechten, Erzählungen, 2002

Сборници и другиРедактиране

  • Die Arbeiter, 1976
  • Stimme Stimme, 1983
  • Das Meer in Sachsen, Prosa und Gedichte, 1991
  • Zwischen den Paradiesen, Lyrik und Prosa. Mit einem Essay von Adolf Endler, 1992
  • Abriß der Kritik, 1995
  • Erzählungen, 2002
  • Der Geruch der Bücher, Prosa und Gedichte. Gelesen vom Autor. Hörbuch-CD, 2002
  • Dichtung des 20. Jahrhunderts: Meine 24 sächsischen Dichter, Hrsg. Gerhard Pötzsch, 2009

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране