Франц Фюман (на немски: Franz Fühmann), пълно име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман, е германски писател, сред най-значимите литературни творци от Източна Германия, член на Германската академия на изкуствата (в ГДР). Автор е на романи, есета, стихотворения и книги за деца.

Франц Фюман
Franz Fühmann
Франц Фюман през 1973 г.
Франц Фюман през 1973 г.
Роден15 януари 1922 г.
Починал8 юли 1984 г. (62 г.)
Професиябелетрист, поет, драматург
Националност Германия
Жанрроман, новела, разказ, есе, пиеса, стихотворение
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиХайнрих Ман (1956)
Уебсайт
Франц Фюман в Общомедия

На младини е въодушевен от националсоциализма, но след Втората световна война става привърженик на социализма. Постепенно се настройва критично към развитието на ГДР, от което в късните си години е дълбоко разочарован.

Биография

редактиране

Франц Фюман е син на аптекар в Рокитнице над Йизероу сред планинския масив Кърконоше от Судетите. След основното си образование Фюман учи в йезуитски колеж в Калксбург край Виена, откъдето бяга през 1936 г. Завършва гимназия в Либерец, Северна Бохемия, и влиза в немския гимнастически съюз (по-късно судетско-немски клон на Хитлерюгенд). През 1937 г. става член на конния отряд на нацистката паравоенна организация Щурмабтайлунг.

През 1941 г. Фюман полага матура и за кратко следва математика в Карловия университет в Прага. Прекъсва, за да отбие задължителната трудова повинност и накрая постъпва във Вермахта. Служи като свързочник в кампанията срещу Съветския съюз и в Гърция. През 1945 г. попада в съветски плен, но още през 1946 г. е командирован в антифашистката фронтова школа в Ногинск край Москва.

През 1949 г. е освободен от военнопленничество и отива в ГДР, където живее до края на дните си в градчето Меркиш Буххолц в Бранденбург. Още през същата година встъпва в Национал-демократическата партия на Германия, подвластна на ГЕСП. До 1958 г. Фюман е културно-политически сътрудник в партийния апарат. Освен това от 1952 г. е член на председателството на Съюза на немските писатели. В ГЕСП остава до 1972 г. От 1958 г. до смъртта си е писател на свободна практика.

Наред с писателската си работа Фюман развива културна и политическа дейност. Дава път на мнозина млади автори, а в по-късни години се застъпва за писатели, репресирани от ръководството на ГДР. През 1976 г. е сред първите, подписали протестното писмо срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман.

Франц Фюман умира през 1984 г. от рак. Изричното му желание е да бъдде погребан в Меркиш Буххолц, а не в омразния му Берлин.

Библиография

редактиране
 
Бюст на Франц Фюман от Виланд Фьорстер

Поезия (подбор)

редактиране
  • Griechischer Auszug; Stunde im April; Kalter Schnee im Dezember; Nacht am Paipussee; Jede Nacht erglühen neue Sterne, 1942
  • Stunde des Soldaten, 1944
  • Gedichte, 1950
  • Die Fahrt nach Stalingrad, Eine Dichtung, 1953
  • Die Nelke Nikos Gedichte, 1953
  • Aber die Schöpfung soll dauern, Gedichte, 1957
  • Die Richtung der Märchen, Gedichte, 1962

Творби за деца и юноши (подбор)

редактиране
  • Vom Moritz, der kein Schmutzkind mehr sein wollte, Erzählung, 1959
Мръсният Мориц, изд.: Народна култура, София (1963), прев. Димитър Стоевски
  • Lustiges Tier-ABC erzählt von Franz Fühmann mit vergnüglichen Bildern von Erich Schmitt, 1962
  • Reineke Fuchs. Neu erzählt von Franz Fühmann Erzählt nach dem Niederdeutschen und nach Simrock. Mit Bildern von Werner Klemke, 1964
  • Das Tierschiff. Die schönsten Tiermärchen aus aller Welt für Kinder gesammelt von Franz Fühmann, 1965
  • Das hölzerne Pferd: die Sage vom Untergang Trojas und von den Irrfahrten des Odysseus. Nach Homer und anderen Quellen neu erzählt, 1968
  • Shakespeare-Märchen, Nacherzählung, 1968
  • Das Nibelungenlied. Neu erzählt von Franz Fühmann, 1971
  • Prometheus. Die Titanenschlacht, Roman, 1974
Прометей, или битката на титаните, изд.: Отечество, София (1982), прев. Димитър Стоевски
  • Die dampfenden Hälse der Pferde im Turm von Babel, 1978
  • Märchen auf Bestellung, 1990
  • Von A bis Z. Ein Affenspaß für Alfons. Das lustige Tieralphabet für Kinder, 1992
  • Doris Zauberbein mit Illustrationen von Jacky Gleich und Porträtzeichnungen von Nora Gleich, 2004

Разкази (подбор)

редактиране
  • Kameraden, 1955
Другари, изд.: Народна младеж, София (1963), прев. Христина Николова
  • Stürzende Schatten, 1959
  • Spuk. Aus den Erzählungen des Polizeileutnants K., 1961
  • Böhmen am Meer, Erzählung, 1962
  • Das Judenauto. Vierzehn Tage aus zwei Jahrzehnten, 1962
  • Ernst Barlach. Das schlimme Jahr, 1963
  • König Ödipus, Gesammelte Erzählungen, 1966
  • Der Jongleur im Kino oder Die Insel der Träume, 1970
Островът на мечтите, изд.: Народна култура, София (1974), прев. Недялка Попова и др.
  • Zweiundzwanzig Tage oder Die Hälfte des Lebens, 1973
  • Bagtelle, rundum positiv, 1978
  • Das Judenauto. Kabelkran und Blauer Peter. Zweiundzwanzig Tage oder die Hälfte des Lebens 1979
  • Irrfahrt und Heimkehr des Odysseus. Prometheus. Der Geliebte der Morgenröte und andere Erzählungen, 1980
  • Saiäns-fiktschen, Erzählungen, 1981
  • Den Katzenartigen wollten wir verbrennen. Meine Schulzeit im Dritten Reich, 1981
  • Unter den Paranyas. Traum-Erzählungen und -Notate, 1988
  • Im Berg. Texte und Dokumente aus dem Nachlaß, 1991
  • Kirke und Odysseus. Ein Ballett. Wieland Förster. Liebespaare. Ein graphischer Zyklus, 1984
  • Schlipperdibix und klapperdibax! Zwei Kasperlstücke, 1985
  • Die Schatten. Ein Hörspiel, 1986
  • Simplicius Simplicissimus; Der Nibelunge Not und andere Arbeiten für den Film, 1987
  • Alkestis. Stück mit Musik in einem ersten Akt, einem zweiten Akt, zwei dritten Akten und einem Vorspiel, 1989
  • Der glückliche Ritter von Trinitat oder Wie wird man Oberdiskutierer. Ein Puppenspiel in 4 Akten für Joachims sechs Puppen, 1999

Публицистика

редактиране
  • Erfahrungen und Widersprüche. Versuche über Literatur, 1975
  • Essays, Gespräche, Aufsätze 1964–1981, 1983
  • Wandlung. Wahrheit. Würde. Aufsätze und Gespräche 1964–1981, 1985

Награди (подбор)

редактиране
  1. Neues Deutschland, 6. Oktober 1955, S.3.

Външни препратки

редактиране