Национална народна армия

Национална народна армия (на немски: Nationale Volksarmee) е названието на въоръжените сили на Германската демократична република, просъществували от 1956 до 1990 година. По време на Студената война, Националната народна армия е най-добре оборудваната и мощна армия във Варшавския договор след тази на Съветския съюз.

Знаме на ННА
 
Войници от гвардейски полк „Фридрих Енгелс“ маршируват на церемония за смяна на караула

След края на Втората световна война на Германия е забранено да притежава армия и да има собствена военна индустрия. Забраната продължава и няколко години след сформирането на ФРГ и ГДР. Първа сформира своя войска Западна Германия, в края на 1955 година. Шест месеца по-късно, на първи март 1956 е сформирана Националната народна армия на Източна Германия. Обучаването на кадрите е осъществено от бивши офицери на Вермахта и комунистически ветерани от гражданската война в Испания.

За кратки срокове ГДР успява да сформира голяма, отлично тренирана войска, съчетаваща германски военни традиции с доктрина, близка до съветската. Към 1957 година близо 30% от офицерския състав са ветерани от Вермахта. Техният боен опит се оказва изключително ценен при сформирането на ННА, макар до края на 1960-те години повечето от тях да се пенсионират. Наборната служба е въведена през 1962 година. Именно тогава числеността на редовните войски нараства до 170 000 души. С времето в офицерския състав започват да навлизат политкомисари на Единната социалистическа партия на Германия.

Националната народна армия никога не участва в директни сражения, но оказва значителна материална и логистична подкрепа в редица конфликти. По време на Пражката пролет през 1968 източногерманските войски оказват подкрепа на съветските. Източногермански пилоти управляват и либийските бомбардировачи, нанасяли въздушни удари по време на Либийско-чадската война през 1980-те. Стотици военни инструктори са били пръснати по целия свят с цел обучение на войски от съюзни на Източния блок страни. Националната народна армия е била в повишена бойна готовност по време на Карибската криза, построяването на Берлинската стена през 1961 и след събарянето ѝ през 1989.

ННА е разпусната през 1990 година. От огромните ѝ запаси с модерни въоръжения не остава почти нищо, а всичките ѝ бази биват закрити. Малка част от техниката бива разпродадена на различни държави, върната на Русия или запазена на въоръжение; по-голямата част от нея бива нарязана за скрап. Само 3200 от общо 36 000 източногермански офицери са приети на служба в Бундесвера (с понижение в чин) след краха на ГДР.

Организация

редактиране

Общата численост на Националната народна армия към 1987 година е 175 300 души, от които 54% (95 000) са наборни войници.[1] Сухопътните войски са най-голямото звено с около 120 000 души състав.[2]

Клоновете са 4:

Основното полувоенно формирование на страната е Бойни групи на работническата класа (на немски: Kampfgruppen der Arbeiterklasse), което наброява между 210 000 и 400 000 души.

До средата на 1970-те години организацията на ННА е следната:

  • Първи военен окръгЩраусберг, 35 км западно от Берлин; основен окръг
  • Втори военен окръг – всички обекти на ВВС и ПВО;
  • Трети военен окръгЛайпциг; всички военни обекти в южната част на страната;
  • Четвърти военен окръг – всички обекти на ВМС;
  • Пети военен окръгНойбранденбург, всички военни обекти в северната част на страната;

В средата на 1970-те Втори и Четвърти окръг са разформировани като административни единици.

Основната цел на Националната народна армия по конституция е „да защитава постиженията на германското социалистическо общество“, и като такава е тясно свързана с въоръжените сили на другите държави членки на Варшавския договор.[3]

Оборудване

редактиране
 
Германски танкове Т-72 на военен парад през 1979

До самия си край ГДР разполага с най-добре въоръжената армия в Източния блок, като изключим съветската. Малка част от техниката бива върната на СССР през 1990 година. Количеството оборудване, останало след краха на Източна Германия, е огромно и разнообразно по вид — боеприпаси, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, подводници, резервни части, медицинско оборудване и медикаменти, комплекти за ЯХБЗ, тренажори и др. Значителна част от не оръжейните запаси биват подарени или продадени на страни от Третия свят. Много малка част от оръжията са приети на въоръжение в Бундесвера, останалите са продадени или използвани за тестове, а по-голямата част – нарязани.

Общото оборудване в активна експлоатация към 1990 е следната:

  • 767 летателни апарата (вертолети и самолети)
  • 208 плавателни съда
  • 2671 танка
  • 133 900 колесни машини
  • 2199 артилерийски установки
  • 1 376 650 лични оръжия
  • 303 690 тона боеприпаси
  • 14 335 тона гориво и почистващи агенти

Униформи и отличителни знаци

редактиране

С изключение на военноморския флот, униформите в Националната народна армия са тъмно сиви и се делят на зимни и летни. Като типове се дели на полева, парадна и т.н. Униформите на военнослужещите във флота са тъмно сини.

Висши офицерски звания
Маршал на ГДР Армейски генерал Генерал-полковник Генерал-лейтенант Генерал-майор
 
 
 
 
 
Офицерски звания
Оберст (Полковник) Оберстлейтенант (Подполковник) Майор Хауптман (Капитан) Оберлейтенант (Старши лейтенант) Лейтенант Унтерлейтенант (Младши лейтенант)
 
 
 
 
 
 
 
Офицерски кандидати
Щабсоберфенрих Щабсфенрих Оберфенрих Фенрих
 
 
 
 
Сержантски звания
Щабсфелдфебел (Сержант-майор) Оберфелдфебел (Старши сержант) Фелдфебел (Младши сержант) Унтерфелдфебел (Сержант) Унтерофицерл (Ефрейтор)
 
 
 
 
 
Войнишки звания
Щабсгефрайтер (Младши ефрейтор) Гефрайтер (Редник – първи клас) Золдат (Редник)
 
 
 

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране