Криза (на английски: crisis, от гръцки κρίσι[1]) e икономическо, емоционално, социално явление или съвкупност от явления в обща социален или личен план, по-рядко икономическата или политическа криза може да засегне някои корпорации, или политическата криза да причини институционална такава; това в медицината е вариращо или нестабилно, в някои сериозни кризисни ситуации тревожно, свързано с опасности емоционално състояние, и може да е причинено от засягащи личноста, групата, общността или цялото общество фактори, явления или политически или икономически събития.

Кафкианска илюстрирация на нашествие на извънземни във „Война на световете“ 1898 г., илюстрация от 1906 г. – измислена криза (научна фантастика).

Кризата се смята за носеща вариращи в степента си негативни промени или вариации, които имат нива, които може да не са на икономически възход (криза/застой), или периоди на негативни явления, и които могат да се отнасят към нивата на заетост, като цяло към икономиката или сигурността, да са свързани с политиката, тенденциите в обществото или проблеми с околната среда, особено когато има рязко, внезапно повишаване на негативните тенденции или неочаквано, дори непредвидено възникване на икономически явления.

Често посочван (по време на кризата от 2010-2011) като оптимистичен и различен, в друг план, вариант за осмисляне на кризата е китайската дума (и символ) за криза, означаваща едновременно „опасност“, но и „възможност“ (вж. вейжи). Все пак това не се отнася до всеки тип криза, тоест може да се каже, че кризата от този период е едновременно изключително слаба криза, която дори за периода дава индикации за възможен икономически растеж или възход. Може да смятаме за край на тези тенденции Първа Руско-Украинска война, която сериозно усложнява политико-икономическата обстановка и дава индикации за възможност за втора, по-тежка идваща икономическа криза. Въпреки военния й характер преминава под знака на компромиса, при който в Украйна с помощтта на Англия е заложена идеята за самостоятелмо демократично управление, а на Крим е дадена руска самостоятелмост. Нарушаването на тези договорености от украинска страна води до Втори Руско-Украински военен конфликт. Тук желанието на ЕС да подпомогне Украйна възниква именно от идеята, че кризата (втора икономическа криза) може да бъде разглеждана като икономически лека, тоест като преди, това действително е добро пожелание в икономически план, но в икономико-политически не решава проблема с непризнаването на Кримската руска самостоятелност, както и не повдига въпроса за липсата на демократични и дори дипломатически (на етикета) традиции сред украинските политици (тук и Станишев), при които дипломация и етикет като цяло изискват политиците да не обявяват война (напр. на Русия) вместо Добър ден!, когато се срещат с руски дипломат и това, обяснено със завоалирани фашистки обяснения към мястото на руските евреи в руската политика.

Използваната по време на първата икономическа криза идея или теория за Цикличността на икпномическите пеоцвси не се отнася за икономико-политическите кризи.

В личен контекст означава стресово, свързано със здравни, финансови или други причини.

В обществен план означава нестабилно и опасно положение, свързано със здравни, екологични, икономически, енергийни, политически, дипломатически или международни проблеми.

Кризата по правило е нежелано и непредвидено обстоятелство, с нежелани и нецеляни последици, но предвидимо. Поради това, съществува наука (или дял) „Управление на кризи“ или „Кризисен мениджмънт“.

Кризата представлява промяна – внезапна или постепенна – поражда неотложен или спешен проблем, изискващ незабавна намеса за решаването му.[2] Кризата може да представлява или да доведе до липса на друга алтернатива или право на избор.

За компаниите (корпорациите) криза е всичко, което има потенциал да допринесе до внезапни неблагоприятни последици. Тези последици могат да бъдат върху служители, партньори, управленски орган, репутацията, групи от обществото или дори да ги унищожи. В компаниите „Енрон“ и „Томас Кук“ например, кризата довежда до катастрофа[2].

Управляващите организацията трябва да установят източника на криза, да го овладеят и да преодолеят кризата, като ограничат щетите.

Мениджмънтът на кризата е елемент от системата на рисковия мениджмънт[2].

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) κρίσις, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus
  2. а б в Бизнес училище на Харвард, колектив. „Управление на кризи – прогнозиране и преодоляване“. Harvard BS Press, 2004.

Виж ощеРедактиране