Враняк
Враня̀к е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца. Граничи с Еница.
| Враняк | |
 Кметството | |
  Враняк  Враняк | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 435 души[1] (15 март 2024 г.) 13,6 души/km² |
| Землище | 32,088 km² |
| Надм. височина | 186 m |
| Пощ. код | 3248 |
| Тел. код | 091401 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 12214 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Враняк Жени Узунова (БСП) |
| Враняк в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира на около 12 km южно от Бяла Слатина. През него преминава пътят свързващ Бяла Слатина с Мездра.
Наблизо се образува река Гостиля.
История
редактиранеДнешното село е основано върху останките на тракийско антично селище, на юг от селото се издигат няколко тракийски надгробни могили. Развалини от антично и ранносредновековно селище се изравят и в местността „Малки Враняк“. На запад много добре личи Островският окоп – раннобългарско укрепително земно съоръжение, строено в края на VII век и началото на VIII век за защита на младата ни държава от аварите.[2] Вероятно тогава е възникнало и селото като гарнизон на Островския отбранителен окоп и вал.
Има няколко хипотези за значението на името „Враняк“. Според една от тях това е събирателно име и означава място с врани. Според друга тук са се заселили най-смелите, най-красивите воини на хан Аспарух и останали завинаги, създали семейства. Тези мъже са били снажни, стройни, с типичен древнобългарски вид. Били тъмнооки, чернокоси, тъмнолики – „врани“ мъже яхнали „врани“ коне. Известно е, че думата врани значи черни. Оттук с добавката на старинния суфикс -як става Враняк.
Селото е заварено от турските поробители с днешното си име, но до този момент няма преведени за него османски документи. [2]
Население
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 398 | 100.00 |
| Българи | 257 | 64.57 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 23 | 5.77 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | ш | 0.00 |
| Неотговорили | 118 | 29.64 |
Религии
редактиранеВ 1890 година е завършена църквата „Свети Безсребреници“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[4]
Личности
редактиранеТук е роден писателят Орлин Василев.
Други
редактиранеПодобно на много села в България и Враняк не е подминат от демографската криза. Характерът на населението представлява застаряващо българско население и ромско, преселващо се тук от съседни населени места. Много от дворовете и къщите са запуснати или изоставени.
Галерия
редактиране-
Площадът пред кметството -
Църквата -
Нефункциониращото вече училище -
Обичаен пейзаж – изоставен дом
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
