Враняк

селище в България

Враня̀к е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца. Граничи с Еница.

Враняк
Кметството
Кметството
Общи данни
Население 435 души[1] (15 март 2022 г.)
13,6 души/km²
Землище 32,088 km²
Надм. височина 186 m
Пощ. код 3248
Тел. код 091401
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 12214
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Бяла Слатина
Иво Цветков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Враняк
Жени Узунова
(БСП)
Враняк в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около 12 km южно от Бяла Слатина. През него преминава пътят свързващ Бяла Слатина с Мездра.

Наблизо се образува река Гостиля.

ИсторияРедактиране

Днешното село е основано върху останките на тракийско антично селище, на юг от селото се издигат няколко тракийски надгробни могили. Развалини от антично и ранносредновековно селище се изравят и в местността „Малки Враняк“. На запад много добре личи Островският окоп – раннобългарско укрепително земно съоръжение, строено в края на VII век и началото на VIII век за защита на младата ни държава от аварите.[2] Вероятно тогава е възникнало и селото като гарнизон на Островския отбранителен окоп и вал.

Има няколко хипотези за значението на името „Враняк“. Според една от тях това е събирателно име и означава място с врани. Според друга тук са се заселили най-смелите, най-красивите воини на хан Аспарух и останали завинаги, създали семейства. Тези мъже са били снажни, стройни, с типичен древнобългарски вид. Били тъмнооки, чернокоси, тъмнолики – „врани“ мъже яхнали „врани“ коне. Известно е, че думата врани значи черни. Оттук с добавката на старинния суфикс -як става Враняк.

Селото е заварено от турските поробители с днешното си име, но до този момент няма преведени за него османски документи. [2]

РелигииРедактиране

В 1890 година е завършена църквата „Свети Безсребреници“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[3]

ЛичностиРедактиране

Тук е роден писателят Орлин Василев.

ДругиРедактиране

Подобно на много села в България и Враняк не е подминат от демографската криза. Характерът на населението представлява застаряващо българско население и ромско, преселващо се тук от съседни населени места. Много от дворовете и къщите са запуснати или изоставени.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

Външни препраткиРедактиране