Бяла Слатина (община)
Община Бяла Слатина се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.
Бяла Слатина (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Враца |
Площ | 545.51 km² |
Население | 26 203 души |
Адм. център | Бяла Слатина |
Брой селища | 15 |
Управление | |
Кмет | Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Бяла Слатина (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в източната част на област Враца. С площта си от 545,51 km2 заема 2-ро място сред 10-те общини на областта, което съставлява 15,08% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Роман;
- на югозапад – община Враца;
- на запад – община Борован;
- на север – община Мизия и община Оряхово;
- на изток – община Кнежа и община Червен бряг от област Плевен.
Релеф, води
редактиранеРелефът на общината е предимно равнинен, а в южната част хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и много малка част в Западния Предбалкан.
Южната част на община Бяла Слатина, на юг от долината на река Скът попада в най-северната част на Западния Предбалкан. Тук в нейните предели се простират части от два ниски полупланински рида. По границата с община Враца се издигат североизточните склонове на рида Врачански венец и тук западно от село Драшан се намира най-високата точка на общината – 463 m н.в. На около 6 – 7 km североизточно и успоредно на него в посока от северозапад на югоизток се простира друг предбалкански рид – Дреновица с максимална височина 364 m, разположена източно от село Драшан, на границата с община Червен бряг. По неговото северно подножие условно се прокарва границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.
Останалата близо 2/3 част от община Бяла Слатина се заема от обширната равнинна част на Западната Дунавска равнина, като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село Галиче, в долината на река Скът (десен приток на Огоста) се намира най-ниската ѝ точка – 63 m н.в.
Основна водна артерия на общината е река Скът, която протича през нея с цялото си средно и част от долното си течение. Тя навлиза в общината западно от село Комарево, при село Бъркачево завива на север, а в град Бяла Слатина – на северозапад. В района на селата Алтимир и Галиче прави два големи меандра и напуска общината северозападно от последното. Южната част на общината се отводнява от Габерска река и нейните малки притоци, която е ляв приток на река Искър. На множество малки реки и дерета, основно притоци на Скът, са изградени десетки микроязовири („Под селото“, „Лековит кладенец“, „Руменя“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 24 606 | 100,00 |
Българи | 17 743 | 72,11 |
Турци | 323 | 1,31 |
Цигани | 2 544 | 10,34 |
Други | 36 | 0,15 |
Не се самоопределят | 191 | 0,78 |
Неотговорили | 3769 | 15,32 |
Населени места
редактиранеОбщината има 15 населени места с общо население 21 832 жители към 15 март 2024 г.[2]
Населено място | Население (2024 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2024 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Алтимир | 1037 | 32,058 | Драшан | 143 | 19,136 | ||
Буковец | 189 | 20,465 | Комарево | 278 | 20,239 | ||
Бърдарски геран | 622 | 28,033 | Попица | 1750 | 37,765 | ||
Бъркачево | 756 | 23,038 | Соколаре | 557 | 25,396 | ||
Бяла Слатина | 10 992 | 82,383 | Бела Слатина | Тлачене | 370 | 29,998 | |
Враняк | 435 | 32,088 | Търнава | 2238 | 46,338 | ||
Габаре | 1011 | 44,110 | Търнак | 1454 | 34,249 | ||
Галиче | 1538 | 70,217 | ОБЩО | 21 832 | 545,510 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 293/обн. 24 юли 1914 г. – признава с. Бела Слатина за гр. Бела Слатина;
- през 1956 г. – уточнено е името на гр. Бела Слатина на гр. Бяла Слатина без административен акт;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/9 октомври 1987 г. – закрива община Габаре и присъединява всичките ѝ населени места към община Бяла Слатина;
- Указ № 19/обн. 22 февруари 2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца.
Политика
редактиране- 2011 – Иво Цветков (ГЕРБ) печели на втори тур срещу Венцислав Василев (БСП)
- 2007 – Венцислав Василев (БСП) печели на втори тур с 64,18% срещу Мехти Касъмов (Солидарност).
- 2003 – Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на втори тур с 67% срещу Данаил Йолов (независим).
- 1999 – Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ПК Екогласност) печели на втори тур с 58% срещу Параскева Ненчева (ОДС).
- 1995 – Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим).
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 79,6 km:
- участък от 17,9 km от Републикански път II-13 (от km 48,9 до km 66,8);
- началният участък от 16,8 km от Републикански път III-133 (от km 0 до km 16,8);
- началният участък от 28,6 km от Републикански път III-134 (от km 0 до km 28,6);
- началният участък от 8,8 km от Републикански път III-1304 (от km 0 до km 8,8);
- участък от 7,5 km от Републикански път III-1306 (от km 30,1 до km 37,6).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2024_2.txt
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.