Вруток
Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Северна Македония в община Гостивар.
Вруток Вруток | |
— село — | |
Панорама на Вруток | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Гостивар |
Географска област | Горни Полог |
Надм. височина | 755 m |
Население | 1127 души (2002) |
Пощенски код | 1231 |
Телефонен код | (+389) 45 |
МПС код | GV |
Вруток в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река – Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Северна Македония – ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековния манастир „Свети Мина“ и църквата „Свети Архангел Михаил“.
История
редактиранеПървото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Виргинския манастир „Свети Георги“ в Скопие
В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 – 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
„ | С. Врутокъ. — има една църква св. Арх. Михаилъ и единъ священникъ, 1 джамия и 1 теке. Не далечь отъ селото има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Мина. Въ по-старо време при Врутокъ имало и монастиръ, на името на сегашната църква.[2] | “ |
В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 30 ученици с 1 учител.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия.
Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:
„ | Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от български свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.
От името на българското население в с. Върток (Вруток) |
“ |
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]
По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 276 |
албанци | 846 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
До 2004 година селото е център на самостоятелна община.
Личности
редактиране- Родени във Вруток
- Аркадий Поптомов (1873-1944), български екзархийски свещеник
- Богоя (Благоя) Аврамов Янев, македоно-одрински опълченец, хлебар; III отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. убит[11]
- Георги Синадинов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно; ранен 20 – 21.VI.1913 г. при Пониква[12]
- Груне Яков Сталев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. – неизвестно[13]
- Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Северна Македония
- Йован Трифуноски (1914 – 1997), сръбски учен
- Йовчо Търпев Янев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; неизвестно – 26.I.1913 г. убит[14]
- Лефко Теофилов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[15]
- Марко Серафимов Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.09.1912 г. – неизвестно[16]
- Саве Сотиров Петров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[17]
- Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
- Соломон Томов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[19]
- Серги Божков Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.XI.1912 г. – неизвестно[20]
- Стоян Георгиев Давидков, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно, кръст „За храброст" IV степен[21]
- Тодор Арсов Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен; бозаджия; I клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.09.1912 г. – 26.01.1913 г.; убит при Шаркьой.[22]
- Търпе Исаков Дрецков, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[23]
- Филип Трифонов Лулковски (Лулков) – Примов (1871 – 1960), деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев,[24][25] македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 20.IX.1912 г.[26] Баща на Йован Трифуноски.
- Яков Змейкович (1840 – 1913), български учител
Литература
редактиране- Младен Сърбиновски. Ламент над Вруток Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Трайко Божков. Спомени за село Вруток
- Видоески, Божидар. Вруток (Общеславянский лингвистический атлас 92). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, сТР. 639 – 645.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 818.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 645.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53 – 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 166.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет – Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 410-735.